Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
Ръката на професора натисна превключвателя и на екрана се появи картината на Японския архипелаг.
Дрейфуваща Япония!
Тя и сега се премества на юг и югоизток с един-два сантиметра на година. А срещу нея със скорост четири сантиметра в година откъм страната на океана се премества мантията. Япония се движи въпреки голямата вълна на мантията. Ако професорът е прав, то в началото на третичния период Японските острови са се простирали до бреговете на Приморието под права линия и не са били извити както сега дъгообразно на северозапад и югоизток. За петдесет милиона години Японският архипелаг се е изместил с около петстотин-шестстотин километра на юг. Ако годишната скорост е била само един-два сантиметра — такова преместване и за такъв срок е дреболия!
Очевидно Японските острови са се формирали като буреносни облаци, издигайки се над студения поток на мантията, който е прониквал откъм океана под континента. При това пропадането на мантията ставало все в по-големи мащаби и в резултат на това се е формирала Японската падина, за която се предполага, че все повече се е задълбочавала. А централната част на Японския архипелаг от север на юг се пресича от още една островна дъга, под която веществото на мантията е нееднородно. Покрай дъгата се издигат вулканични острови и на разстояние двеста и четиридесет — двеста и петдесет километра на запад от тази дъгообразна линия с високи стойности на топлинния поток, паралелно на нея лежи епицентричен пояс на дълбоко фокусни земетресения, чиито огнища са разположени на четиристотин километра дълбочина. Вулканичният пояс Фуджи завършва в централната част на Японския архипелаг, а епицентричният пояс на дълбоко фокусните земетресения през островите на Япония минава под дъното на Японско море, проточва се до Владивосток, където, завивайки на изток почти под прав ъгъл надолу до Приморието, достига Охотско море. Ако разстоянието между Марианската и Идзу-Бонинската островни дъги и лежащия на дълбочина четиристотин километра епицентричен пояс на дълбоко фокусни земетресения е двеста и четиридесет — двеста и петдесет километра, огнищата на земетресенията се спускат все по-дълбоко в равнината под ъгъл шестдесет градуса спрямо повърхността на Земята. Същото се наблюдава и в Североизточна Япония.
„Тогава — помисли си Юкинага — може да се допусне, че епицентричният пояс на плитко и средно фокусните земетресения в Североизточна Япония лежи в равнина, която е наклонена с четиридесет и четири градуса спрямо вулканичния пояс.“
Юкинага си спомни разговора с професора за изчезналия за една нощ остров и почувствува как целият вътрешно се напряга. Какво представляват сами по себе си тези островни дъги в океана, дали са се образували в процеса на активно планинообразуване, или са късове от континента, който се е изместил на запад? Във всеки случай Марианската и Идзу-Бонинската дъги са се образували в резултат на активен процес, който продължава и сега. Някога, след десетки хиляди години, когато тези дъги се изместят на изток от повдигането на мантията в района на Кюш-Палауската верига, започваща в централната част на Филипинско море, може би там ще се издигне огромен архипелаг. Ако в това време, разбира се, не се измени характерът на насрещните потоци от веществото на мантията.
Когато Юкинага си представи възможното изменение на характера на насрещните потоци в мантията, за миг погледна професор Тадокоро. Ето каква била работата! Могат да се изменят! Внезапно? И приблизително за какво ли време?
— Между впрочем — професор Тадокоро сякаш се досети за мислите на Юкинага и му хвърли остър поглед, — когато Ланкорн от Университета в Ню Касл възроди хипотезата за преместването на континентите, опирайки се на данни от палеомагнетизма, спомняте ли си, Юкинага-кун, как той обяснява странния факт за внезапното преместване на Американския континент на запад, станало сравнително неотдавна — преди двеста милиона години, на границата между периодите Юра и Креда?
— Да, спомням си — каза Юкинага и почувствува как гърлото му пресъхва. — Моделът на Чандра Секал, нали?
— Точно така. Известният индийски учен, живеещ в Америка, е направил интересни изчисления. Погледнете още веднъж картата с напречния разрез на земното кълбо. В центъра му под мантията се намира ядрото, което е с форма на жълтък на яйце. Диаметърът на това ядро е повече от половината на диаметъра на земното кълбо, около седем хиляди километра, обаче се смята, че в епохата на образуване на земята този диаметър е бил много по-малък. Едновременно с увеличаването на температурата и налягането във вътрешната му част и със свиването на земята под влияние на гравитацията, ядрото постепенно се е развило и нараснало. Но заедно с нарастването му се изменя и общата картина на насрещните потоци вещество на мантията.