Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
Например, ако в началото те са представлявали огромен водовъртеж с издигане на Южния полюс и пропадане на Северния, то заедно с увеличаване на диаметъра на ядрото, тези водовъртежи са се разпадали на по-малки, насочени от екватора към полюсите. Но тъй като този процес на разпадане не е непрекъснат и постепенен, а внезапен, когато големината на ядрото се увеличава до известна степен, водовъртежите се разпадат на множество малки нови водовъртежи. Това се доказва и с изчисленията на Чандра Секал.
Като показваше върху картата Атлантическия океан, професор Тадокоро бавно и отчетливо, като на ученици, произнасяше всяка дума.
— Например преди двеста милиона години Американският, Африканският и Европейският континенти, които са били едно цяло, започнали да се разделят. Няма никакви геоморфологични следи, които да говорят, че континентите са се премествали преди това. Сушата, която е представлявала едно цяло, в този период сама е започнала да се разпада и да се придвижва в различни посоки. Преди този момент земната кора над мантията е била цялостен масив. А когато изведнъж картата на насрещните потоци се изменила и във вътрешната част на мантията се образували множество малки водовъртежи, сушата се разделила на няколко части, които започнали да дрейфуват по всички посоки…
Тонът на професора стана спокоен, а гласът му — по-тих. Обаче слушателите все по-ясно чувствуваха, че наближава кулминационната точка в разказа му. Всички погледи бяха устремени към него. Хората слушаха със затаен дъх. В каютата никой не говореше, лампата на компютъра, който се намираше зад професора, непрекъснато мигаше, чуваше се само свистенето на вятъра отвън и шумът на вълните.
Онодера почувствува, че дланите му се изпотяват. Машинално докосна челото си. То също беше влажно.
„Да, ето каква била работата!“ — помисли си той. Накрая беше започнал да разбира какво мъчеше професора. Тази налудничава, почти маниакална идея! Онодера се беше запознал с него съвсем наскоро, а колко събития станаха оттогава… Още една минута и тайната ще се разкрие… Онодера и сам почти беше разбрал какво ще стане, но не му достигаше мъжество да свали и последната пелена на мъглата. И сега, целият застинал, вкаменен, покрит със студена пот, той се готвеше да чуе, не само да чуе, а сякаш и да види очи в очи нещо гигантско и кошмарно.
— И какво пък… — дълбоко въздъхна професорът и продължи с тих глас. — Преместването на континентите е започнало преди двеста милиона години. След като завършил бурният период на големи изменения в земната кора, при които са станали Алпийските планинообразувателни процеси, през мезозойската и кайнозойската ери, са изминали шестдесет милиона години. А от края на Гринтафския планинообразувателен процес, който, както се счита, бил съпроводен с невиждана до този момент на земното кълбо голяма вулканична активност и в краен резултат довел до определена стабилност, са изминали двеста и пет милиона години… Може би ние сега навлизаме в нов период на изменение на земната кора?… Главното е, че промеждутъците между огромните преобразования, които водят не само до пълно изменение на релефа и на сушата, и на морското дъно, но и на биосферата, изглежда, се съкращават. Този извод се налага от четири милиарда и шестстотин милиона годишната история на Земята. И главното не е в това, че тези промеждутъци стават все по-малки — от архайската към палеозойската, от мезозойската към кайнозойската ери, — а в това, че мащабите на изменение стават все по-големи и по-отчетливи. Действително, с такава гледна точка невинаги можем да се съгласим поради недостатъчно продължителното изучаване на измененията… Увеличават се не само мащабите на самите планинообразувателни процеси, измененията на климата, свойствата на вулканичните скали, но се мени дори и общата картина на еволюцията на живите организми. Аз смятам, че историята на развитието на нашата планета се характеризира със следното: колкото отиваме по-далече, толкова по-стремително се извършват всички тези изменения, като започнем от центъра на земята и свършим с нейната повърхност, увеличава се и амплитудата на измененията. Става не просто периодично изменение на облика на Земята, не просто периодично изменение на облика на земната кора, а се появяват и признаци на еволюция на самата Земя…