Добре пазени тайни

— Сложи малко дърва в камината, ако обичаш.

Джуниър изчака дървата да се разгорят и се обърна към баща си.

— За какво ще говорим? Надявам се, че не е по работа. Взел съм си почивен ден — той се прозина.

— За Алекс Гейдър.

Джуниър се намръщи.

— Тя беше доста възбудена относно погребението на майка си, когато дойде, нали? Но ти добре се справи с нея.

— Само й казах истината.

— Направи го достатъчно убедително.

— Можеш ли поне веднъж да бъдеш сериозен? — извика силно Енгъс.

Джуниър изглеждаше объркан.

— Мисля, че съм.

— А сега слушай внимателно — каза Енгъс строго. — Само един глупак би се присмивал на нейната решителност да стигне до края на тази история. Въпреки че е доста привлекателна жена, тя си върши добре работата. Изглежда тиха, но не е. И е много упорита, що се отнася до това дело.

— Знам това — каза намусено Джуниър.

— Попитай Джо Уолис, ако не ми вярваш.

— Вярвам ти. Просто ми е трудно да я приема сериозно, защото изглежда толкова сладка.

— Наистина ли ми вярваш? Не виждам да си направил нещо във връзка с това.

— Поканих я да дойде тук, за да пийнем нещо, и тя дойде.

— Какво друго направи оттогава насам?

— А ти какво искаш да направя? Да я ухажвам като някое сополиво хлапе ли? Или да й купувам цветя и шоколади?

— Да, по дяволите!

— Тя не си пада по тези неща — изсумтя Джуниър. — А дори и да можех, не бих го направил.

— Слушай, момчето ми. Не можеш да се оплачеш, че живееш зле. Всяка година ти купувам нов ягуар, ходиш на ски, риболов и конни надбягвания, когато пожелаеш. Играеш комар. Но ако тази млада госпожица с решила да ни съсипе, тя ще го направи. Да — изкрещя той, като отгатна правилно киселата усмивка на сина си, — трябва да отидеш и да свършиш поне едно полезно нещо в живота си!

С усилие обузда гнева си и продължи с по-спокоен тон.

— Едва ли очаква да се появи някакво доказателство и мисля, че добре съзнава това. Хвърля обвиненията си на посоки и се надява да улучи някого от нас. Ако издържим, тя рано или късно ще се измори и ще се откаже.

Джуниър прехапа устни и каза мрачно:

— Вероятно иска да ни изправи пред съд, така както ние искаме да построим този хиподрум. Това ще бъде истинска победа за нея. Ще й помогне в кариерата.

— По дяволите — измърмори Енгъс. — Знаеш какво мисля по този въпрос. Не ми харесват хората, които бързо правят кариера. Мястото на жените не е в съда.

— Ти къде би ги държал? В спалнята ли?

— Какво лошо има в това?

Джуниър се изсмя.

— Нямам намерение да споря с теб, но милиони работещи жени не мислят така.

— Може би Алекс няма да работи дълго. Не бих се учудил, ако кариерата й зависи от изхода на това следствие.

— Какво имаш пред вид?

— Познавам добре Грег Харпър. Той е амбициозен и се вижда на мястото на главния прокурор. Обича хората му да печелят делата. Сега, ако съм го разбрал добре, той е позволил на Алекс да прави това, защото му мирише на кръв, на нашата кръв. Ако се окажем замесени в убийство, името му ще бъде на първите страници на вестниците и той ще се прочуе. Губернаторът ще бъде опетнен, а заедно с него и комисията по надбягванията. От друга страна, ако Алекс не успее да намери нищо, Харпър ще бъде наказан. По-скоро ще уволни Алекс и ние ще бъдем там с отворени обятия, за да я хванем, когато падне — каза той, размахвайки ръце във въздуха за по-голяма убедителност.