Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— За какво те изпращат при нас? Какво си направил? — почнаха да го разпитват дребосъчетата.
— И аз не разбирам, братлета! — призна си Незнайко. — Казват, че съм откраднал двадесет милиона, сам не зная какво: фендрики ли, фертики ли…
Силен смях заглуши думите му.
— Сигурно фертинги — подсказа някой.
— Точно така: братлета, фертинги. А пък аз, честна дума, дори не зная какво е това фергиги… фентриги…
Всички прекрасно знаеха, че фертингите са пари, затова думите на Незнайко бяха сметнати за остроумна шега.
— Ти, както виждам, си шегобиец! — обърна се към Незнайко едно дребосъче, което стоеше най-отпред.
То беше без риза. Точно в момента, когато Незнайко влезе, то зашиваше една дупка на ризата си и сега продължаваше да стои с риза в едната си ръка и с игла в другата.
— Е добре де, да допуснем, че ти наистина нищо не си отмъкнал — рече друго дребосъче с остригана, кръгла глава, — но все за нещо са те спипали, тъй ли е?
— Честна дума, братлета, нямам никаква вина. Просто се наобядвах в една гостилница и този тип каза: „Дай парите!“ А пък аз не бях вземал от него никакви пари!
Всички отново се изсмяха високо.
— Значи ти се наобядва и не даде парите, а?
— Какви пари? Обяснете ми поне вие, братлета, какви са тия ваши пари?
— Е, добре де, стига си повтарял едно и също! — каза най-после някой. — Направи майтапа и… край!
— Но аз не се шегувам, братлета! Аз наистина не зная какво е това пари.
— Хайде, стига, стига! Да не вземеш да разправяш, че си паднал при нас от Луната!
— Не, братлета, защо от Луната? Аз съм долетял при вас от Земята.
— Е, това вече не е измислено чак толкова добре! — каза остриганият. — Ами тогава ние с тебе къде сме, а? Та нали ние сме на Земята!
— О, не, братлета, вие сте на Луната!
— Ех, че го каза! — разсмя се този, който беше без риза. — А Луната, според тебе, къде е? Луната е около Земята. Ей я на къде е — отгоре! — и той посочи нагоре с иглата, която държеше в ръка. — Луната, това е небесната шир, а Земята — земната шир: Това го пише във всяка книжка. А нашата Земя също като пумпал се върти вътре в Луната. Разбра ли?
— Това аз го зная — отвърна Незнайко. — Не знаех само, че вашата Земя също се нарича Земя. Аз ви говоря за другата Земя, за планетата, която се намира ей там, далеко, зад тази ваша външна Луна.
— И тъй, ти значи си долетял при нас оттам, а? — с престорено учудване попита остриганият.
— Оттам — потвърди Незнайко.
— Виж ти! — завъртя глава остриганият. — Я ти, братле, върви по-скоро да се измиеш, защото много си се изплескал, докато си летял!
Незнайко се приближи до умивалника и почна да се мие на чешмата, а дребосъчетата се заловиха да спорят помежду си. Едни твърдяха, че Незнайко нарочно измисля разни небивалици, за да обърка полицията; други казваха, че той чисто и просто е глупак и дърдори, каквото му дойде на ум; а трети решиха, че е побъркан. Дребосъчето, което беше без риза, уверяваше всички, че Незнайко може би се е побъркал от четенето на книжки, а в книжките наистина е казано, че зад външната Луна има някакви огромни планети и звезди, на които уж също живеели дребосъчета. И ето, той сигурно си е въобразил, че е долетял тук от такава планета. Лудите винаги се смятат за някакви велики личности, знаменитости или смели пътешественици.
В това време Незнайко свърши с миенето и попита:
— Ами къде ви е кърпата за лице?
— Я виж ти какво му се приискало! — прихна остриганият. — Тук е дранголник, а не хотел, разбра ли? Такъв разкош като кърпа за лице не ни се полага.
— А как да се избърша?
— Чисто и просто ще изсъхнеш. Ето, ако искаш, постой близо до печката и ще изсъхнеш.
Незнайко седна при дребосъчетата, които се грееха край печката. Остриганият също седна до него.
— Значи ти наистина не знаеш какво нещо са парите? — попита той Незнайко.
— Наистина — отвърна Незнайко.
— Тогава трябва да ти се покаже.
Остриганият извади от джоба си няколо медни монети.
— Ето виж — каза той. — Тази, най-малката монета, се нарича сантик, а пък тази, по-голямата, е два сантика; ето още една също такава монетка — пак два сантика. Ето две монети по пет сантика, виждаш ли? Значи аз имам всичко петнадесет сантика. А сто сантика правят един фертинг.
— А за какво служат те, тези сантики? — попита Незнайко.
— Как тъй за какво? — учуди се остриганият. — С тях можеш да купиш, каквото си искаш.