Незнайко на Луната

— Е, това вече не е измислено чак толкова добре! — каза остриганият. — Ами тогава ние с тебе къде сме, а? Та нали ние сме на Земята!

— О, не, братлета, вие сте на Луната!

— Ех, че го каза! — разсмя се този, който беше без риза. — А Луната, според тебе, къде е? Луната е около Земята. Ей я на къде е — отгоре! — и той посочи нагоре с иглата, която държеше в ръка. — Луната, това е небесната шир, а Земята — земната шир: Това го пише във всяка книжка. А нашата Земя също като пумпал се върти вътре в Луната. Разбра ли?

— Това аз го зная — отвърна Незнайко. — Не знаех само, че вашата Земя също се нарича Земя. Аз ви говоря за другата Земя, за планетата, която се намира ей там, далеко, зад тази ваша външна Луна.

— И тъй, ти значи си долетял при нас оттам, а? — с престорено учудване попита остриганият.

— Оттам — потвърди Незнайко.

— Виж ти! — завъртя глава остриганият. — Я ти, братле, върви по-скоро да се измиеш, защото много си се изплескал, докато си летял!

Незнайко се приближи до умивалника и почна да се мие на чешмата, а дребосъчетата се заловиха да спорят помежду си. Едни твърдяха, че Незнайко нарочно измисля разни небивалици, за да обърка полицията; други казваха, че той чисто и просто е глупак и дърдори, каквото му дойде на ум; а трети решиха, че е побъркан. Дребосъчето, което беше без риза, уверяваше всички, че Незнайко може би се е побъркал от четенето на книжки, а в книжките наистина е казано, че зад външната Луна има някакви огромни планети и звезди, на които уж също живеели дребосъчета. И ето, той сигурно си е въобразил, че е долетял тук от такава планета. Лудите винаги се смятат за някакви велики личности, знаменитости или смели пътешественици.

В това време Незнайко свърши с миенето и попита:

— Ами къде ви е кърпата за лице?

— Я виж ти какво му се приискало! — прихна остриганият. — Тук е дранголник, а не хотел, разбра ли? Такъв разкош като кърпа за лице не ни се полага.

— А как да се избърша?

— Чисто и просто ще изсъхнеш. Ето, ако искаш, постой близо до печката и ще изсъхнеш.

Незнайко седна при дребосъчетата, които се грееха край печката. Остриганият също седна до него.

— Значи ти наистина не знаеш какво нещо са парите? — попита той Незнайко.

— Наистина — отвърна Незнайко.

— Тогава трябва да ти се покаже.

Остриганият извади от джоба си няколо медни монети.

— Ето виж — каза той. — Тази, най-малката монета, се нарича сантик, а пък тази, по-голямата, е два сантика; ето още една също такава монетка — пак два сантика. Ето две монети по пет сантика, виждаш ли? Значи аз имам всичко петнадесет сантика. А сто сантика правят един фертинг.

— А за какво служат те, тези сантики? — попита Незнайко.

— Как тъй за какво? — учуди се остриганият. — С тях можеш да купиш, каквото си искаш.