Призракът на тресавището

Корбет продължи да търси през билковата градина и дворовете, по портиците, през малкия вътрешен двор на манастира, около лечебницата и трапезарията. Мина край сградата на съвета. Вратите бяха затворени, а прозорците — осветени. Корбет чу гълчава. През цялото време държеше ръка върху камата си. Пред него се простираше смълчаното абатство. Режещият, студен вятър навяваше остри бръски сняг. Корбет се питаше дали утре всичко няма да бъде покрито с бял килим. Това ще направи нещата по-трудни за убиеца, размишляваше той, но ще затрудни и нас. Накрая се почувства задоволен. Сега носеше в съзнанието си плана на абатството. Беше разбрал и колко богато и могъщо е то. Можеше да разбере защо приорът Кътбърт нямаше търпение за построи нова странноприемница. Той тръгна към защитната стена и спря за миг пред портата на Юда. Тъкмо тогава камбаната заби — знак, че събранието е свършило. Корбет отвори вратата и излезе отвън. Пред него се ширеше кръгът на Кървавата ливада, а дъбовите дървета от двете й страни се виеха надолу към Соколовия ручей. Падаше мъгла, но през дърветата Корбет можеше бегло да види работниците в полята; чуваше колелата на някоя каруца, изплющяването на камшик и острото дишане на воловете, които разораваха земята. Корбет извади камата и клекна. Заби я дълбоко, вдигна малкия чим и разтърка твърдата като камък земя между пръстите си.

— Останал съм си син на земеделец! — прошепна Корбет на себе си. Беше преценил колко плодородна е земята тук. През лятото тревата сигурно ставаше зелена и тучна. Тази почва беше подходяща за ливади, а ако я разоряха, посевите щяха да избуяват, плътни и високи. Не е чудно, че абат Стивън се колебаеше дали да строи върху нея. Корбет отръска пръстта от ръцете си и се изправи. В средата на ливадата се издигаше надгробната могила и сякаш го подканваше да приближи. Корбет прекоси полето и внимателно я огледа. Абат Стивън е имал право: погребалната могила беше дело на човешки ръце, внимателно и съразмерно издигната в определени пропорции. Той потупа с ръка повърхността и опита да се покатери, обаче тревата бе покрита със скреж и се плъзгаше, тъй че се задоволи само да обиколи могилата. Светлината гаснеше. Накрая намери онова, което бе видял Хамоу: точно на равнището на очите някой беше копал в нея. Корбет отстрани разровената почва. Дупката отдолу беше около десетина сантиметра широка. Корбет се огледа наоколо да намери разсипана земя, но предположи, че който беше копал, бе събрал всичко и го бе отнесъл. Опипа вътре: направеният изкоп беше дълъг. Корбет измъкна ръката си.