Ковачница на мрак

— Все пак — продължи Спинок — съм притеснен. Обичайно ли е Финара да остава сама на открито толкова късно?

Фарор поклати глава и взе решение.

— Стой тук, Спинок. Ще ида да я потърся.

— Отиваш при онези вълци, братовчедке?

Нямаше да го лъже.

— Само за да се уверя, че плячката им не е нашият капитан.

— Добре — отвърна той. — Защото вече ме е страх за нея.

— Разпали огъня по-силно — каза тя, взе седлото си и тръгна към коня.

— Фарор.

Тя се обърна. Очите му блестяха над първите пламъчета, близнали нагоре от жарта. Лицето му бе червено от светлината им.

— Пази се — каза той. — Не искам да те загубя.

Тя помисли какво да му каже, за да го успокои, да го изтласка от неща, скрити под думите му. Да изтласка и себе си.

— Спинок — каза му. — Имаш много братовчеди.

Той изгледаше изненадан.

Тя се обърна и тръгна отново към коня си, за да не го гледа повече. Тонът й бе прозвучал пренебрежително. Не беше искала да е така, но грубостта му вече отекваше в мълчанието помежду им, жестоко като рана. Бързо оседла коня и измъкна копието си от калъфа. Смуши животното с пети, изведе го от заслона на високите назъбени канари и го подкара към тревите.

В нощта отекна нов, пронизителен вълчи вой. Срещу дребна плячка глутниците бяха от не повече от три-четири звяра. Но това сега прозвуча като от десетина гърла, може би дори повече. Твърде много дори за хегест. Но тя не чу други викове, а ревът на трамил можеше да събори и каменен зид.

„Тя е. Конят й е мъртъв. Бие се сама.“

Под вихъра от звезди Фарор пришпори коня си в галоп.

Споменът за лицето на Спинок над оживелите пламъци витаеше в ума й. Изруга тихо и се помъчи да го разсее. След като това не подейства, се постара да го преобрази в лика на годеника си. Малцина щяха да твърдят, че Кагамандра Тюлас е красив: лицето му беше прекалено слабо, дори мършаво — нещо, което бе придобил от войните — годините на лишения и глад, — а в очите му имаше нещо кухо, като празни раковини, обитавани от жестоки спомени, които се свиваха в боязън от светлината. Знаеше, че не я обича. Убедена беше, че не може повече да обича.

Роден в малък дом, той беше служил като офицер в легиона на Урусандер, на длъжност командир на кохорта. Ако нищо друго не се беше случило с Тюлас във войните, положението му нямаше да е особено ценно за дома Дурав. Мъж с низше потекло от Легиона не бе голяма придобивка за никоя невяста. Но ако беше възможна любов — ако този вгорчен, увреден човек можеше да спечели такова нещо и да съумее да се отзове подобаващо, — тогава малцина щяха да се противопоставят на брачния съюз. Само че в този момент славата бе намерила Тюлас и когато спаси живота на Силхас Руин, командирът на кохорта си бе спечелил благословията на самата Майка Тъма. Нов Висш дом щеше да е възнаграждението от този брак, издигането на разширената фамилия на Кагамандра.

Заради собственото си родословие Фарор трябваше да намери начин да заобича Кагамандра Тюлас.