Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Защо? — попита Еркюл Поаро, наклонил леко глава на една страна.
— Защо? — Питър Лорд изглеждаше доста объркан от въпроса. — Не се ли постъпва обикновено така?
— Човек не провежда разследване с учебник в ръка, а използва природната си интелигентност!
— Там може да намерите някаква улика.
— Четете прекалено много детективски романи — въздъхна детективът. — Полицията във вашата страна е достойна за уважение. Не се съмнявам, че много внимателно са претърсили къщата и района.
— Да, но за доказателства срещу Елинор Карлайл, а не в нейна полза.
— Скъпи приятелю, полицията не е чудовище — въздъхна Поаро отново. — Елинор Карлайл е била арестувана, защото са били намерени достатъчно доказателства, за да бъде заведено дело срещу нея, и то, бих казал, с много сериозно обвинение. Безполезно би било и аз да претърсвам района, след като полицията вече го е направила.
— Но все пак искате да отидете там? — възрази Питър.
— Да, сега е необходимо. Защото вече зная какво точно търся. Човек трябва да го изясни в ума си, преди да го види с очите си.
— Значи наистина мислите, че там може би има нещо?
— Да. Струва ми се, че ще открием нещичко — каза Поаро.
— С което да се докаже невинността на Елинор?
— А, не съм казал това.
Питър Лорд се умърлуши.
— Имате предвид, че все още я смятате за виновна?
— Ще трябва да почакате, приятелю, преди да получите отговор на този въпрос — отсече Поаро мрачно.
II
Поаро и лекарят обядваха в приятна квадратна стая с отворен прозорец, гледащ към градината.
— Научихте ли това, което искахте, от старата Слатъри? — попита Лорд.
— Да.
— За какво я питахте!
— За клюки! Побъбрихме си за отминалите дни. Някои престъпления имат корени в миналото. Мисля, че в случая е така.
— Не разбирам за какво говорите — отбеляза Лорд раздразнено.
Поаро се усмихна.
— Рибата е съвсем прясна и много вкусна.
— Да, да — съгласи се лекарят нетърпеливо. — Улових я тази сутрин, преди закуска. Вижте сега, Поаро, ще разбера ли накъде биете? Защо ме държите в неведение?
— Защото все още няма нищо за казване — поклати Поаро глава. — Продължава да ме смущава фактът, че никой не е имал причина да убива Мери Джеръд, освен Елинор Карлайл.
— Не може да сте напълно сигурен. Не забравяйте, че е била известно време в чужбина.
— Да, да, поразпитах.
— Били сте в Германия?
— Аз самият, не — подсмихна се и добави: — Имам си шпиони!
— Доверявате се на други хора?
— Да, разбира се. Не е моя работа да ходя насам-натам и аматьорски да върша неща, които някой друг ще направи професионално срещу малка сума. Уверявам ви, mon cher, имам много солидни връзки и полезни сътрудници. Един от тях е бивш крадец.
— За какво го използвате?
— Последния път го използвах да обискира щателно апартамента на господин Уелман.
— Какво търсеше?
— Човек винаги иска да знае колко точно лъжи са му казали.
— Уелман излъга ли ви?
— Определено.
— Кой друг ви излъга?
— Мисля, че всички. Сестра О’Брайън — от романтични подбуди, сестра Хопкинс — от инат, госпожа Бишоп — от злоба. А вие…
— Боже мой! — прекъсна го Питър Лорд безцеремонно. — Нали не мислите, че и аз съм ви излъгал?
— Още не — призна Поаро.
Младият човек се отпусна на стола си.
— Колко сте недоверчив, Поаро! Ако сте се нахранили, да тръгваме за Хънтърбъри. По-късно трябва да посетя някои пациенти, а ме чакат и в кабинета.
— На ваше разположение съм, приятелю.
Тръгнаха пеша и влязоха в двора на имението през задната врата. Бяха изминали половината път до къщата, когато срещнаха висок, хубав младеж, който буташе ръчна количка. Той поздрави доктор Лорд с уважение, като докосна кепето си с ръка.
— Добро утро, Хорлик. Поаро, това е градинарят Хорлик. Онази сутрин е работел в градината.
— Да, сър, тук бях. Видях госпожица Елинор и си поговорихме — обясни Хорлик.
— Какво ви каза тя? — попита го Поаро.
— Че имението е продадено. А аз, сър, доста се разстроих. Но тя обеща да ме препоръча на майор Съмървел и каза, че той може би ще ме остави, ако не му се сторя твърде млад за главен градинар, особено като види колко добре ме е обучил господин Стивънс.