Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Ако Елинор Карлайл е убила госпожа Уелман, защо го е направила?
— Защо? За пари, разбира се. Ни повече, ни по-малко от двеста хиляди лири — отсече сестрата. — Ето какво е спечелила и заради това го е направила, ако го е направила. Тя е самоуверена, способна млада дама, умна и смела.
— Ако леля й беше успяла да направи завещание, как според вас щеше да се разпореди с парите си?
— О, не зная! — заяви сестра О’Брайън, но видът й говореше точно обратното. — Според мен старата дама щеше да остави и последното си пени на Мери Джеръд.
— Защо?
Простите му и кратки въпроси изглежда притесняваха сестра О’Брайън.
— Защо? Питате ме защо? Ами… според мен така щеше да стане.
— Някои хора биха казали, че Мери Джеръд много умно е изиграла картите си и така е успяла да омотае възрастната жена, че тя да пренебрегне кръвната връзка и чувствата си.
— Могат и да го кажат — съгласи се жената.
— Мери Джеръд беше ли хитро и двулико момиче?
— Не бих казала… Всичко, което правеше, беше естествено, без следа от интригантство. Такава си беше. Но често за тези неща има причини, които никога не излизат наяве…
— Струва ми се, че сте много дискретна жена, сестра О’Брайън — отбеляза Еркюл Поаро тихо.
— Не говоря за неща, които не ме засягат.
Той я наблюдаваше внимателно.
— Вие и сестра Хопкинс сте се разбрали, нали, че има неща, за които е по-добре да не се споменават?
— Какво искате да кажете?
— Няма нищо общо с престъплението или престъпленията — обясни Поаро бързо. — Имам предвид другото нещо.
— Каква полза има да се ровим в калта и старите истории? — клатейки глава отговори сестра О’Брайън. — Тя беше порядъчна възрастна дама и името й не беше замесено в никакъв скандал. Умря уважавана и почитана от всички.
Поаро кимна с разбиране и внимателно каза:
— Както току-що споменахте, госпожа Уелман е била много уважавана в Мейдънсфорд.
Разговорът взе неочакван обрат, но по лицето му нямаше нито изненада, нито объркване.
— Било е много отдавна — продължи сестра О’Брайън. — Всички са мъртви и забравени. Имам слабост към романтичните истории. И ще ви кажа, винаги съм смятала, че е мъчително за един мъж, чиято съпруга е в приют за душевноболни, да бъде обвързан с нея за цял живот и само смъртта да може да го освободи.
— Да, мъчително е… — измърмори Поаро, все още объркан.
— Каза ли ви сестра Хопкинс как се разминаха писмата ни? — попита сестра О’Брайън.
— Не ми каза — отговори той замислено.
— Беше странно съвпадение. Но обикновено така се случва! Веднъж като чуеш едно име, след някой ден попадаш отново на него и така нататък. Аз виждам същата снимка на пианото, а в тази минута сестра Хопкинс чува историята от икономката на доктора.
— Много интересно — промълви Поаро. — Мери Джеръд знаеше ли?
— Кой да й каже? Аз — не, нито пък Хопкинс. В крайна сметка, какво добро би й донесло?
Тя отметна червената си коса и впи очи в него.
— Какво наистина? — въздъхна Поаро.
Глава единайсета
Елинор Карлайл… Поаро я изучаваше през масата. Бяха сами. Зад една стъклена преграда ги наблюдаваше надзирател.
Поаро разгледа нежното интелигентно лице с квадратно бяло чело и деликатна форма на ушите и носа. Фини черти. Гордо и чувствително създание, с добро възпитание, способно да се контролира и — още нещо — способно да изпитва страст.
— Аз съм Еркюл Поаро — представи се той. — Изпраща ме доктор Лорд. Той смята, че мога да ви помогна.
— Питър Лорд… — изрече тя, унесена в спомени. За миг се усмихна тъжно, после продължи официално: — Много мило от негова страна, но не мисля, че можете да направите нещо.
— Ще отговорите ли на въпросите ми? — попита детективът.
— Повярвайте ми — въздъхна тя, — наистина ще е по-добре да не ги задавате. Аз съм в сигурни ръце. Господин Седън е толкова любезен. Ще имам много известен адвокат.
— Не е толкова известен, колкото съм аз! — заяви Поаро.
— Репутацията му е безупречна — каза Елинор с лека досада.
— Да, що се отнася до защита на криминални престъпници. А аз имам безупречна репутация, що се отнася до доказването на нечия невинност.
Най-сетне тя вдигна поглед. Дълбоките й небесносини очи се впериха в Поаро.
— Вярвате ли, че съм невинна?