Тъжният кипарис

— Моята кола? — извика Питър Лорд. — Не е била моята кола! Същата сутрин заминах за Уидънбъри и се върнах след два часа.

Хорлик съвсем се обърка.

— Бях сигурен, че е вашата кола, сър — каза той неуверено.

— Е, няма значение. Довиждане, Хорлик — сбогува се Питър Лорд набързо.

Двамата с Поаро продължиха. Минута-две Хорлик гледа след тях, после бавно тръгна, като буташе количката.

— Най-после нещо — обади се Питър Лорд развълнувано. — Чия ли е била колата, спряла на алеята през онази сутрин?

— Каква марка е колата ви, приятелю? — попита Поаро.

— Форд, синьо-зелен. Доста често се срещат, разбира се.

— И сигурен ли сте, че не е била вашата кола? Не бъркате ли деня?

— Абсолютно съм сигурен. Бях в Уидънбъри, върнах се късно и хапнах набързо. После ми позвъниха за Мери Джеръд и аз веднага дойдох тук.

— Значи, приятелю, най-сетне попаднахме на нещо.

— Някой е бил тук през онази сутрин… Някой друг, освен Елинор Карлайл, Мери Джеръд и сестра Хопкинс… — изрече Питър Лорд замислено.

— Много интересно — вметна Поаро. — Хайде, нека да продължим проучванията си. Да си представим например, че някой мъж или жена желае да се доближи незабелязано до къщата, как би го направил?

Стигнаха до средата на алеята и свиха по малка пътечка, която се провираше през храстите. На завоя лекарят хвана Поаро за ръката и му посочи един прозорец.

— Това е прозорецът на килера, където Елинор Карлайл е правила сандвичите — обясни.

— А оттук всеки би могъл да види, че ги прави — измърмори Поаро. — Ако си спомням точно, прозорецът е бил отворен, нали?

— Бил е широко отворен. Не забравяйте, че денят беше горещ — отвърна Питър Лорд.

— В такъв случай, ако някой е искал да я наблюдава, без да го забележат, някъде тук трябва да са останали следи — замисли се Еркюл Поаро.

Двамата разгледаха наоколо.

— Има едно място тук, зад храстите — обади се Питър Лорд. — Тревата е утъпкана. Израснала е отново, но следите се виждат ясно.

Детективът се присъедини към него и каза:

— Да, удобно място. Скрито е от пътеката, а от храстите има добра видимост към прозореца. А сега да помислим какво ли е правил нашият приятел, докато е стоял тук? Може би е пушил?

Наведоха се и огледаха земята, като отместваха листата и клонките.

Изведнъж Еркюл Поаро възкликна. Питър Лорд дотича до него.

— Какво е това?

— Кибрит, приятелю. Празна кутийка кибрит, заровена дълбоко в земята, размекната и почти изгнила.

Той я извади грижливо и умело. Постави я на лист хартия, който измъкна от джоба си.

— Чуждестранен. Боже мой! Немски кибрит!

— А Мери Джеръд наскоро се е върнала от Германия! — отбеляза Еркюл Поаро.

— Вече имаме нещо! Не можете да отречете! — възкликна Питър Лорд, силно развълнуван.