Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Не разбирам за какво точно говорите… — изрече тя бавно.
— Аз ще ви помогна. Сестра О’Брайън ми подсказа нещо. Имах дълъг разговор с госпожа Слатъри, която добре си спомня събитията отпреди повече от двайсет години. Ще ви разкажа какво научих. Преди около двайсет години двама души са били влюбени. Госпожа Уелман, вече вдовица, жена, способна на дълбока и страстна любов, и сър Люис Райкрофт, който е имал нещастието съпругата му да е душевноболна. В онези дни законът не е приемал това като достатъчно основателна причина за развод. А лейди Райкрофт е била физически здрава и е могла да доживее до дълбоки старини. Струва ми се, че хората са се досещали за тази връзка, но двамата са били дискретни и внимателни и са съумели да я скрият. После сър Люис Райкрофт загинал във войната.
— Е? — попита сестра Хопкинс.
— Мисля, че след неговата смърт се е родило дете и че това дете е била Мери Джеръд — заяви Поаро.
— Изглежда, знаете всичко за тази история!
— Мисля, че е било така. Но е възможно вие да имате конкретно доказателство, че съм прав.
Жената помълча намръщено минута-две, после рязко стана, прекоси стаята, издърпа едно чекмедже и извади някакъв плик. Подаде го на Поаро.
— Ще ви разкажа как попадна в ръцете ми — започна тя. — Вече имах съмнения. На първо място, начинът, по който госпожа Уелман гледаше момичето, после клюките, а когато се разболя, старият Джеръд ми каза, че Мери не е негова дъщеря. След нейната смърт отидох да доразчистя малката къща и в едно шкафче сред другите вещи на стареца попаднах на това писмо. Вижте какво пише на плика.
Поаро прочете поизбелелия надпис:
„За Мери — да й бъде изпратено след смъртта ми“
— Надписът е доста стар — отбеляза той.
— Не го е писал Джеръд — обясни сестра Хопкинс, — а майката на Мери, която почина преди четиринайсет години. Оставила го е за момичето, но старецът го е скрил и тя никога не го е виждала. Благодарна съм, че е така! До края е могла да ходи с вдигната глава и да не се чувства посрамена. — Замълча за малко, после продължи: — Когато го намерих, беше запечатано и трябва да си призная, че го отворих и го прочетох няколко пъти, което не биваше да правя. Но Мери беше мъртва, а аз подозирах какво може да има в него. А и написаното не засягаше никого. Така или иначе, не го унищожих, защото някак си почувствах, че не би било редно. По-добре сам го прочетете.
Поаро извади листа, изписан с дребен, ъгловат почерк.
Тук съм написала истината, в случай, че потрябва някога за нещо. Бях камериерка на госпожа Уелман в Хънтърбъри и тя беше много мила с мен. Забременях и тя се грижеше за мен. Когато всичко свърши, ме взе отново на работа. Но бебето умря. Господарката ми и сър Люис Райкрофт много се обичаха, но не можеха да се оженят, защото той вече имаше съпруга, а тя, горката, беше в лудницата. Той беше изискан човек и предан на госпожа Уелман. Загина във войната. Скоро след това госпожа Уелман ми каза, че чака дете. Замина за Шотландия и ме взе със себе си. Детето се роди там, в Ардлъчри Боб Джеръд, който ме отблъсна, когато загазих, и ме разкара, отново започна да ми пише. Договорихме се с господарката аз да се омъжа за Боб и да заживеем в малката къща. Той трябваше да си мисли, че бебето е наше. Ако живеехме в имението, щеше да бъде съвсем естествено госпожа Уелман да се интересува от детето. Щеше да се погрижи за образованието и за бъдещето му. Смяташе, че за Мери ще бъде по-добре никога да не научи истината. Госпожа Уелман ни даде прилична сума. Но аз щях да й помогна и без това. Бях щастлива с Боб, но той никога не се привърза към Мери. Държах си езика зад зъбите и никога не казах нищо никому, но си помислих, че ако умра, добре би било да напиша всичко черно на бяло.