Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Халил изключи телефона и го прибра в сака. Това бе стандартно съобщение. Според отбелязания час бе изпратено, преди да убие жената и да й вземе телефона. Апаратът все още имаше достъп до услугата, което означаваше, че още не са разбрали, че липсва от трупа. Колкото до изпращача, Халил знаеше кой е и ако се отвореше възможност, в близко бъдеще Уолш нямаше да изпраща текстови съобщения.
Така или иначе, федералните агенти все още не бяха вдигнати по тревога.
Самолетът спря при един от хангарите и двата двигателя млъкнаха. Халил отново погледна през бинокъла. Малик, неговият наставник в Либия, бе разпознал у протежето си шестото чувство, с което се беше родил Халил и което го предупреждаваше за опасности. Беше му казал:
„Ти си благословен с тази дарба, приятелю, и ако останеш верен на предопределеността си и на Бог, тя никога не ще те напусне“.
И наистина никога не го бе напуснала. Именно затова той бе все още жив, а толкова много от враговете му бяха мъртви. Вторият пилот — Джери — влезе в салона и попита:
— Добре ли пътувахте, господине?
Халил свали бинокъла и отговори:
— Да.
Вгледа се в лицето на втория пилот за някакъв знак, че е бил предупреден за евентуални проблеми с пътника. Лицето му обаче изглеждаше по детски приветливо и малоумно като на повечето американци, които бе срещал. Ако на физиономията му се беше изписало нещо, Халил щеше да извади пистолета и да заповяда на пилотите да запалят двигателите и да излетят.
Имаше план Б, който включваше полет на ниска височина под радара до едно изоставено летище в затънтените планини Адирондак недалеч от канадската граница. Нарочно бе казал на пилотите, че следващата му дестинация е Бъфало, за да заредят достатъчно гориво, за да стигнат до онова летище, където го чакаше автомобил. И това щеше да е краят на пътуването за двамата летци.
Вторият пилот погледна бинокъла и се поинтересува:
— Трябва да ви посрещнат тук ли?
— Да.
— Виждате ли хората си?
— Не.
Вторият пилот отвори вратата, при което стълбата се спусна до земята, и попита:
— Да ви помогна ли с багажа?
— Не, благодаря.
Вторият пилот слезе на пистата, а другият, Дейв, излезе от пилотската кабина и попита:
— Колко време ще останете тук, господине?
— До утре. Сутринта трябва да замина за срещата ми в Бъфало, отложиха я за един следобед.
— В такъв случай можем да излетим, да кажем, в десет сутринта — отвърна пилотът. — Така ще имате предостатъчно време.
— Отлично. — Халил разкопча колана, взе сака си изпод седалката, прибра бинокъла в него, стана и излезе на пътеката.
Пилотът пръв излезе от салона. Халил го следваше плътно пъхнал ръка в джоба на синьото си спортно яке. Вътре беше 40-калибровият глок на жертвата му, която беше позовал като госпожица Мейфийлд и която през тригодишното му отсъствие бе станала госпожа Кори. А сега вече бе покойната госпожа Кори.
Пилотът и вторият пилот, Дейв и Джери, и пътникът им, господин Деметриос, тръгнаха към близкия хангар.
— Наистина приятен ден — отбеляза пилотът.
— Бил съм в Гърция — каза вторият пилот. — И там времето е великолепно.
— Да, така е при нас — отвърна Халил.
— Откъде точно в Гърция казахте, че сте?
Халил насочи вниманието си към отворената врата на хангара и се загледа вътре.
— От Пирея — отговори, без да спира. — Пристанището на Атина.
— Да бе. Вярно. Бях там веднъж. Приятно място.
Халил също бе ходил там, докато изграждаше измисления си образ.
— Не е чак толкова приятно — отвърна той.
Пилотът реши да смени темата.
— Имате ли къде да пренощувате?
— Предполагам, че колегите ми са уредили всичко.
— Ясно. Е, двамата с Джери ще отседнем в някой мотел и ще ви чакаме тук в девет и половина, за да отлетим в десет. Ако изникнат някакви промени в плановете, имате телефоните ни.
Всъщност, помисли си Халил, вече бяха изникнали промени в плановете. Нямаше да пътува за Бъфало или закъдето и да било с тези хора или със самолета им. Но не им беше работа да го знаят. Всъщност, както щяха да научат в крайна сметка, те бяха щастливци, че ги оставя живи.
Стигнаха до входа на наземния оператор, който щеше да се погрижи за самолета и да намери транспорт и мотел за пилотите.