Град на небесен огън

— Себастиан очаква точно такава реакция — отчаяно каза Джеис. — Има причина да дойде само с двайсет войници и със сигурност ще води подкрепления…

— Не може да води подкрепления! — извиси се гласът на Робърт. — Невъзможно е да отвориш Портал до Елмазената цитадела, освен ако Железните сестри не го позволят. На нас те го позволяват, ала Себастиан трябва да е дошъл по земята. Не е очаквал, че ще сме нащрек за него в Цитаделата. Знае, че не можем да го проследим; несъмнено е мислел, че държим под наблюдение единствено Институтите. Това си е направо подарък…

— Себастиан не прави подаръци! — изкрещя Джейс. — Не бъдете слепци!

— Не сме слепци! — изрева Робърт. — Ти може и да се страхуваш от него, Джеис, но той е просто едно момче; не е наи-брилянтният военен ум, съществувал някога! Би се с вас в Бурен и загуби!

Робърт се завъртя и се отправи към Джия с решителна крачка. Джейс изглеждаше така, сякаш го бяха зашлевили. Клеъри се съмняваше, че досега някои го беше обвинявал, че го е страх,той се обърна и я погледна. Движението на ловците на сенки към Портала беше поотслабнало; Джия отпращаше хора. Джейс докосна меча на Клеъри.

— Аз отивам — заяви той.

— Няма да те пуснат.

— Не е нужно да ме пускат.

Под златно-алената светлина на кулите лицето на Джейс изглеждаше така, сякаш бе изваяно от мрамор. Зад гърба му Клеъри виждаше как по хълма се изкачват още ловци на сенки. Бъбреха помежду си, сякаш това беше наи-обикновена битка, ситуация, която можеше да бъде овладяна, като изпратят петдесетима нефилими на мястото на нападението. Ала те не бяха отишли в Бурен. Не бяха видели. Не знаеха. Клеъри срещна очите на Джейс.

Виждаше линиите, които напрежението беше вдълбало в лицето му, така че ъглите на скулите му изглеждаха още по-остри, челюстта му — стисната строго.

— Въпросът е — каза той — дали има шанс ти да се съгласиш да останеш тук?

— Прекрасно знаеш, че няма.

Джейс си пое разтърсващ дъх.

— Е, добре. Клеъри, това може да е опасно. Наистина опасно…

Клеъри чуваше хората да си приказват около тях, развълнувани гласове, които се издигаха в нощта на облачета от издишан въздух; хора, които си бъбреха, че консулът и Съветът тъкмо заседавали, за да обсъдят лондонското нападение, когато Себастиан изведнъж се появил на картата, че бил там от неотдавна и с много малко подкрепления, че те имали истински шанс да го спрат, че нападението му в Лондон било отблъснато и сега отново щяло да стане така…

— Обичам те — каза Клеъри. — Ала не се опитвай да ме спираш.

Джейс улови ръката й.

— Много добре — заяви той. — Тогава да тичаме, заедно. Към Портала.

— Да тичаме — съгласи се Клеъри.

И те го направиха.