Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
— Мадмоазел Сирик ли го е убила? — попита Мило, прикривайки с усилие вълнението си.
— Изключено — каза Данте. — По това време тя е била тук, във Франция.
Облекчението го обзе с такава сила, че усети как очите му се насълзяват. Бързо се извърна от Данте и се загледа през прозореца по посока на Екол Милитер и Парк дю Шан дьо Марс. „Слава богу“, въздъхна наум. Сега му оставаше да открие каква всъщност бе целта на непознатия.
— Знаеш ли кой го е убил?
— Не — отвърна Данте. — Не успях да открия нищо друго, освен че е бил обезглавен, което е доста странно.
„Странно наистина“, помисли Мило. Както и това, че непознатият от записа знае толкова много за подразделението на Тери във Виетнам, повече и от него самия. По-рано той не бе чувал за идеята на Тери жертвите да се обезглавяват. А ето че сега някой бе убил по същия начин Де Кордия. Но защо?
Той веднага си даде сметка, че не това е най-главното. Основният въпрос бе защо Де Кордия въобще е бил убит. След като Сутан го е възприемала като свой баща, версията на непознатия, че Тери е имал нещо общо с убийството, ставаше неприемлива.
От друга страна, двамата действително се бяха срещнали преди месец. Какво бяха обсъждали? Според всички очаквания, те би трябвало да са врагове — целта на „Белия тигър“, в който участваше Де Кордия, бе завладяването на каналите на Тери. Дали, както твърдеше непознатият, Де Кордия е искал да излезе от играта и е влязъл в съглашателство с противниковата страна в лицето на Тери? В такъв случай бе по-вероятно самата Мафия да го е премахнала. Но тогава непознатият, като представител на саро di capi, би трябвало да знае за това.
Мило се облегна в креслото си и се замисли върху вечната ирония на човешкия живот. Това, че се бе добрал до отговора на един въпрос, не го доближаваше и на косъм до цялата истина. Пред него стоеше загадка, чиито последствия започваха все по-заплашително да се разрастват.
Магистралата бе лента от бетон, блестяща като хром в нощта под ярката изкуствена светлина. Мабюс, с мисли за разруха и смърт в главата, небрежно включи радиото и завъртя копчето по станциите, попадайки на песента на Ван Морисън:
При звука на тези думи и на завладяващата мелодия ръката му застина неподвижна, сякаш самото му съзнание, тъмно и жестоко, бе спряло.
Песента му въздействаше с неочаквана сила. Поначало музиката в стил „уестърн“ не означаваше нищо за него — намираше я безжизнена и вяла и от нея тъгата му по протяжните страстни песни на неговата родина само още повече се усилваше.
Но тази мелодия бе по-различна. Пробивайки слоевете от желязо и стомана, напластили се около сърцето му, тя нежно се докосваше до него.
Лентата на магистралата започна да се замъглява пред очите му, цветовете взеха да се сливат във вихъра на чувствата, които, извирайки дълбоко от гърдите му, заплашваха да го задушат със силата си.
Вече ясно усещаше, че плаче. Зарасналите белези се отваряха, превръщайки се обратно в кървящи рани, болката бе нетърпима. „Не мога да го понеса“, помисли си той. Изключи радиото, гласът замря, настъпи тишина и черният паяк в душата му започна отново да плете отровната си мрежа.
Като че ли, бягайки от собствените си чувства, Мабюс настъпи малко по-силно газта и скоро в огледалото изникна като злокобен маков цвят въртяща се червена светлина.
Той послушно отби встрани и спря край стръмния тревясал насип на пътя. Моторът на колата работеше като часовниковия механизъм на бомба на широката аварийна лента насред червеникавата земя на Кънектикът.
На седалката до него се намираше подвижната му библиотека — държавни проучвалия, сборници с научни разработки, технически списания. Д. Г. Балард, един от малкото автори, които интересуваха Мабюс, бе писал, че цялата тази „невидима литература“ до голяма степен е преобразила съвременната култура. Мабюс смяташе, че този въпрос заслужава по-задълбочено проучване.