Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Към края на един от тези пристъпи, докато с голяма мъка го задържах в леглото, той изпадна в състояние, прилично на сън. Отмалял от усилие и бдение, бях склопил очи за няколко минути, когато усетих една ръка яростно да се вкопчва в рамото ми. Събудих се мигновено. Той се бе надигнал, дори бе седнал в леглото. Страшна промяна бе изписана по неговото лице, но съзнанието му се бе върнало, защото той явно ме позна. Детенцето, отдавна пробудено от бълнуването му, скочи от малката си постеля и с писък от уплаха се завтече към баща си, ала майката бързо го пое на ръце — да не би той да го осакати в своето безумно буйство, — но сепната от изменените му черти, остана като вкаменена край кревата. Той сграбчи конвулсивно рамото ми, а с другата ръка се удряше в гърдите — опитваше се да проговори. Но напразно — после простря ръка към тях и направи още един отчаян опит. От гърлото му излезе някакъв хриплив звук — яростен блясък в очите — глухо, задавено стенание — и той се строполи върху възглавницата — мъртъв!
Щеше да ни достави най-висше удоволствие, ако бяхме успели да запишем мнението на мистър Пикуик по гореизложената история. И несъмнено щяхме да сме в състояние да го поднесем на нашите читатели, ако не се бе случило нещо твърде неблагополучно.
Мистър Пикуик бе положил обратно на масата чашата, която по време на последните няколко изречения на разказа бе задържал в ръката си, и точно се бе приготвил да говори — именно за това свидетелствуват записките на мистър Снодграс, гласящи дословно, че той дори бил отворил уста, — когато в столовата влезе келнерът и каза:
— Търсят ви няколко господа, сър.
Може да се предполага, че мистър Пикуик тъкмо щеше да изложи някои мисли, които биха просветлили света или открили нови светове, когато биде прекъснат по този начин: ето защо той изгледа строго келнера, след това взорът му обиколи цялата компания, сякаш търсеше да се осведоми относно новодошлите.
— О — рече мистър Уинкл и стана, — това са мои приятели, поканете ги. Много мили хора — добави мистър Уинкл, след като келнерът се оттегли. — Офицери от 97-ия, запознахме се тази сутрин по доста странен начин. Много ще ви харесат.
Мистър Пикуик тутакси си възвърна спокойствието. Келнерът се появи отново, въвеждайки трима джентълмени в столовата.
— Лейтенант Таплтън — запредставя ги мистър Уинкл, лейтенант Таплтън, мистър Пикуик — доктор Пейн, мистър Пикуик — мистър Снодграс, с него вече се знаете, приятелят ми, мистър Тъпман, доктор Пейн, — доктор Сламър, мистър Пикуик — мистър Тъпман, доктор Слам… — Тук мистър Уинкл отведнъж млъкна, защото силно вълнение се изписа по лицето на мистър Тъпман и на доктора.
— С този джентълмен вече сме се срещали — рече докторът извънредно натъртено.
— Нима? — учуди се мистър Уинкл.
— И… и с тази личност също, ако се не лъжа — продължи докторът, хвърляйки остър поглед върху непознатия със зеления жакет. — Мисля, че снощи отправих към това лице много настоятелна покана, която той счете за уместно да отклони. — Навъсен, докторът изгледа високомерно непознатия и зашепна на своя приятел лейтенант Таплтън.