Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

Няколко дена след това едно момченце пъхна мръсно парче хартия в ръката ми: няколко надраскани с молив думи ми съобщаваха, че човекът е тежко болен и ме молеше да го посетя след представлението в неговото жилище на някаква улица — забравил съм вече името й, — недалеч от театъра. Обещах да изпълня желанието му веднага щом се освободя; и когато завесата биде спусната, аз тръгнах да изпълня тази невесела задача.

Беше късно, аз участвувах в последната картина: и понеже беше благотворителна вечер, представлението бе траяло необикновено дълго. Беше студена и тъмна нощ, мразовит вятър биеше дъждовните капки о стъклата на прозорците и фасадите на къщите. Мръсни локви се бяха образували в тесните вече пусти улици и тъй като повечето от нарядко пръснатите газови фенери бяха угасени от силния вятър, пътят ми бе не само неприятен, но и крайно несигурен. За щастие обаче бях взел правилна посока и след известни трудности успях да намеря къщата, към която ме бяха упътили — някаква барака за въглища с етаж над нея и там, в задната стая, лежеше човекът, когото търсех.

Жена в окаян вид, съпругата на моя познат, ме посрещна на стълбите и след като ми съобщи, че той току-що бил задрямал, ме въведе тихо вътре и ме постави да седна на стол до леглото на болния. Той бе обърнат с лице към стената и тъй като не забелязваше моето присъствие, аз можех спокойно да разгледам мястото, в което бях попаднал.

Той лежеше върху стар матрак, който се прибираше нагоре през деня. Около възглавието висяха дрипави останки от карирано перде, за завет от вятъра, който въпреки това се промъкваше в неприветливата стая през многобройните пролуки на вратата и непрекъснато развяваше пердето насам-натам. Слаб огън изпепеляваше върху ръждясалата строшена скара на камината. Пред нея бе поставена стара триъгълна лекьосана масичка с шишета лекарства, една пукната чаша и други домашни вещи. На пода спеше детенце върху нарочно приготвена постеля, а на стол до него седеше жената. Имаше две-три полици с по няколко чинии и чаши, а под тях висяха окачени чифт обувки за сцена и две рапири. С изключение на малки купчини парцали и вързопи, небрежно захвърлени по ъглите на стаята, нямаше нищо друго в това жилище.