Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Солидните бедра на мъжа се удариха във водата, по някакъв начин устоявайки на обичайното дърпане на течението. Когато се плъзна под повърхността, тя го видя да се хвърля настрани през вълните. Когато ушите й се потопиха под водата, Дафна чу как Хектор, син на Палас, се провиква към морето и го моли да подкрепи нейното отслабващо тяло.
Дафна почувства как някой наклони лицето й отново към въздуха, и си пое накъсано и задавено дъх. Закашля се от противната солена вода, която излизаше на мехурчета от дробовете й, като неуспешно се опита да изрече думите Мирмидонец и Хелън. Но всичко, което виждаше, беше разтревоженото лице на Хектор. Изчерпала и последната си издръжливост, Дафна най-сетне изгуби съзнание.
7
Хелън не видя Орион през следващите няколко дни. Тя трябваше да слиза всяка нощ, независимо дали искаше или не, но му каза да не губи време да е среща с нея там, докато не измислят план.
По-добре ми е да съм сама засега, изпрати тя текстово съобщение, докато Клеър шофираше към училище. В края на краищата, чудовищата смятат, че ти си вкусният.
Умни чудовища. Много съм хубав на вкус.
Кой го казва?
Не ми ли вярваш? Провери сама.
Така ли? Как?
Ухапи ме.
Хелън избухна в смях. Клеър хвърли поглед към нея, докато вървяха през паркинга.
За какво си пишете? — попита Клеър.
Нищо важно — промърмори Хелън, като скри телефона си в чантата.
Докато тя и Орион си изпращаха съобщения през целия ден, шегувайки се колко е изтощително да водиш двоен живот, Хелън започна да придобива чувството, че той беше прекалено облекчен, че е оставен на спокойствие.
Не е нужно да скачаш от радост при мисълта, че НЯМА да ме видиш довечера, нали знаеш — написа тя раздразнено, докато отиваше на обяд.
НЕ съм щастлив, че няма да те видя. Щастлив съм, защото трябва да уча. Не мога да си плащам общежитието без пълна стипендия, а окаяният ми задник няма къде другаде да се дене. Лоши оценки = бездомен Орион. :(
Хелън се взря в съобщението, челото й се сбърчи. Беше наясно, че е сложил намръщеното личице накрая, за да омаловажи написаното, но то не свърши работа. Тя си помисли какво ли означаваше да нямаш друго място за живеене, освен училищния пансион.
Къде ходиш през лятната ваканция? А през коледната? Просто си стоиш сам в пансиона ли?
О, боже. Гадна работа… — изпрати съобщение той след дълга пауза. През лятото работя. По Коледа съм доброволец.
А като малък? Когато си бил само на 10? Хелън си спомни как й беше казал, че оттогава е сам. Не може да си имал работа като толкова малък.
В тази страна всичко е възможно. Виж, нека просто да оставим темата, става ли? Часът започва.
— Хелън? — попита Мат, потискайки една усмивка. — През целия обяд ли ще си разменяш съобщения с Орион?
— Съжалявам — каза Хелън с мрачно изражение. Прибра телефона си, като се питаше коя страна имаше предвид Орион. Представи си го като малък, принуден да работи в някое ужасно експлоататорско предприятие, което нямаше скрупули относно използването на детски труд, и започна да се изпълва с гняв.
— Случи ли се нещо между вас двамата? — попита Ариадна. — Изглеждаш разстроена.
— Не. Всичко е наред — каза Хелън възможно най-бодро. Всички се взираха в нея, сякаш не й вярваха, но не можеше да им каже за какво ставаше дума в съобщението. Беше лично.
Тази вечер Орион й изпрати есемес с пожелание за успех в Подземния свят, но го прати толкова късно, че Хелън го получи чак на другата сутрин. Беше очевидно, че я отбягва — вероятно защото не искаше да говори за детството си. Хелън реши да не повдига въпроса, докато той не започнеше да й има по-голямо доверие. Това не беше нещо, което можеше да пришпорва, но с изненада откри, че нямаше нищо против да почака. Така че какво, ако се налагаше да се постарае малко повече, за да спечели доверието му? Той си заслужаваше допълнителното усилие.
— Това Орион ли е? — попита Клеър и очите й се присвиха, когато Хелън скочи да извади вибриращия си телефон.
— Съобщи, че е открил нещо — каза Хелън, пренебрегвайки безпокойството на Клеър.
Най-добрата й приятелка я стрелна със загрижен поглед и Хелън изпита надежда, че Клеър няма да подхване темата. Нямаше нужната енергия да се справи с кръстосан разпит в стил: „Ти харесваш ли това момче, или си падаш по него“ от страна на най-добрата си приятелка, не и когато залогът беше толкова голям.