Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
— Колко остава до пристигането на майката? — попита госпожа Уан.
Никой не знаеше.
— Снежно цвете, увий лицето на момичето с муселин и я облечи с дрехите й за отвъдното. Още сега. Никоя майка не бива да вижда детето си така.
Снежно цвете понечи да тръгне нагоре, но госпожа Уан я сграбчи за ръкава.
— Аз ще отида в Тункоу да донеса траурните ти дрехи. Не напускай този дом, преди да ти кажа.
Тя освободи ръката на Снежно цвете, хвърли последен поглед към Красива луна и се измъкна през вратата.
Когато леля пристигна, татко, чичо, братята ми и аз се бяхме облекли в зебло. Тялото на Красива луна бе напълно обвито в муселин, върху който бяха облечени дрехите, предназначени за пътуването й към оня свят. Безброй сълзи се изляха в този ден, но ни една не се отрони от очите на леля. Тя влезе, олюлявайки се на златните си лотоси, и се насочи право към тялото на дъщеря си. Изглади гънките на дрехите й и положи ръката си там, където бе туптяло сърцето й. Остана така с часове.
Леля изпълни всичко според обичая. Довлече се до гробното място на колене. Изгори хартиени пари и дрехи, за да не изпитва нужда Красива луна в отвъдното. Събра всички произведения на дъщеря си и също ги изгори. После издигна малък олтар в дома ни, където всеки ден принасяше жертви. Не плачеше в наше присъствие, ала в паметта ми ще останат неизличими звуците, които се разнасяха из къщата нощем, когато си легнехме. Стоновете се изтръгваха от някакво потайно кътче в недрата на душата й и не даваха мира никому. Никой измежду нас не можеше да й донесе утеха. Всъщност ние с братята ми се стараехме да бъдем възможно най-тихи, дори невидими, като осъзнавахме, че гласовете и лицата ни за нея са само мъчително подсещане за загубата й. Сутрин, след като мъжете тръгнеха за полето, леля отиваше в стаята си и не излизаше от там. Лежеше с лице към стената и отказваше да хапне нещо друго освен купичката с ориз, която мама й занасяше. Така притихнала прекарваше деня, докато нощта обгърнеше света и страховитите стенания отново се понасяха из къщата.
Всеки знае, че част от духа на починалия слиза в отвъдното, а друга остава при семейството, но в нашия край има поверие, което противоречи на общоприетото. Според него духът на млада жена, починала преди женитбата й, се връща в света на живите и дебне други девойки — не за да ги плаши, а за да ги отведе със себе си на оня свят, та да не бъде самотна. Всяка нощ нечовешките стенания на леля възкресяваха злочестината на Красива луна и това даде на нас двете да разберем, че ни грози опасност.
Снежно цвете измисли план.
— Трябва да направим цветна кула — каза тя една сутрин.
Точно това ни бе нужно, за да успокоим духа на Красива луна. Ако й издигнехме хубава кула от цветя, душата й щеше да има къде да броди и да се забавлява. Ако я направехме щастлива, аз и Снежно цвете щяхме да сме в безопасност.
Някои хора — онези, които разполагат с повече пари — в такива случаи търсят услугите на специален човек, но ние решихме да направим кулата сами. Представяхме си я висока като седеметажна пагода. На входа поставихме двойка кучета Фу20. Изрисувахме вътрешните стени със стихотворения на нюшу. Издигнахме един етаж, където да може да танцува, и друг — където духът й да броди на воля. Тавана на спалнята изрисувахме с луна и звезди. На друг етаж направихме женска стая с прозорци с решетки, изработени от изрязана в сложни мотиви хартия, от които се откриваше гледка във всички посоки. Сглобихме масичка, върху която поставихме от любимите й конци, мастило, хартия и четка, за да може Красива луна да бродира и да пише писма до своите нови приятелки в отвъдното. От усукана цветна хартия измайсторихме прислужници и хора, които да я забавляват, и ги поставихме из цялата кула, за да й осигуряват компания, разтуха и развлечения. Когато не правехме кулата, съчинявахме погребална песен, с която щяхме да успокоим духа на братовчедка ми. Ако цветната кула бе предназначена да й носи удоволствие през цялата вечност, нашите слова щяха да бъдат последното ни сбогом към нея от света на живите.
Още в същия ден, когато времето най-после се разхлади, ние помолихме за разрешение да посетим Красива луна на гроба й. Погребалната могила не бе далеч, много по-наблизо от полето, докъдето бе тичала Снежно цвете, за да доведе татко и чичо, когато се случи нещастието. Поседяхме на гроба няколко минути. После Снежно цвете запали цветната кула. Наблюдавахме я, докато гори, и си представяхме как кулата се пренася в отвъдното и как Красива луна възхитена броди из стаите. Накрая аз измъкнах листа, върху който бяхме написали послание до братовчедка ми, и запяхме.
20
Двойка фигури със силни защитни функции според фън шуй, които се поставят от двете страни на врата или прозорец. — Б.пр.