Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Добре. Надявам се да свалят стотици Фае тази нощ, да ги откарат и да ги затворят с желязо. Надявам се Дани да намине и да убие заловените.
Но няма да умра от приятелски огън в тази изкривена реалност. Имам цял нов свят, който ме очаква в бъдещето.
Обръщам се към Ънсийли принца, за да му наредя да ме пресее от тук. Мой враг, мое спасение.
Даррок излайва груба команда.
Ръцете на принца вече са върху мен и той ме пресява преди дори да успея да оформя една дума.
ВРЕМЕТО Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ИСТИНСКИ БОГ, А АЗ СЪМ ЗАВИНАГИ. СЛЕДОВАТЕЛНО АЗ СЪМ БОГ.
Логиката ти е дефектна. Времето не е завинаги. То е винаги. Минало, Настояще и Бъдеще. Имало е време в миналото, когато ти не си съществувала. Следователно не си Бог.
АЗ СЪЗДАВАМ. АЗ УНИЩОЖАВАМ.
С капризите на разглезено дете.
НЕ УСПЯВАШ ДА ПРЕДУСЕТИШ ВЕЛИКИЯ ЗАМИСЪЛ. ДОРИ ТОВА, КОЕТО НАРИЧАТЕ ХАОС, ИМА МОДЕЛ И ЦЕЛ.
– Разговори с Шинсар Дъб
Единадесет
Стоя на един балкон и се взирам навън в мрака. Сняг се вихри около лицето ми, пада в косата ми. Хващам няколко снежинки в ръка и ги изучавам. В Дълбокия Юг не виждах много сняг, но това, което съм виждала, не изглеждаше така.
Тези снежинки имат сложна кристална структура и някои са обагрени леко в цвят по външните ръбове. Зелено, златно, мръсно като пепел. Не губят сцепление от топлината на кожата ми. По-яки са от обикновените снежинки или аз съм по-студена от обикновените хора. Когато затварям ръка, за да ги стопя, една от снежинките се врязва в ръката ми с остри ръбове.
Чудесно! Сняг-бръснач. Още Фае промени в моя свят. Време е за нова.
Време.
Обмислям понятието. Откакто пристигнах в Дъблин в началото на август, времето беше нещо странно. Трябва само да погледна календара, за да потвърдя това, което умът ми знае – минали са шест месеца.
Но от тези шест месеца аз изгубих целия септември за един-единствен следобед във Фае. Месеците ноември, декември и част от януари са страници от календара, откъснати от моя живот, докато бях в безмозъчно, побъркано от секс забвение. А другата част от януари и февруари прелетяха за няколко дни, докато бях в Сребрата.
Като вземем всичко предвид, от последните шест месеца четири са загубени безвъзвратно, тъй като аз буквално не осъзнавах хода на времето по една или друга причина.
Умът ми знае, че са минали шест месеца, откакто Алина умря.
Тялото ми не вярва на нито една дума от това твърдение.
То се чувства така, сякаш бях разбрала, че сестра ми е била убита преди два месеца. Чувства се така, сякаш бях изнасилена на Хелоуин преди десет дни. Чувства се така, сякаш родителите ми бяха отвлечени преди четири дни, сякаш бях намушкала Баронс и бях гледала как умира преди трийсет и шест часа.
Тялото ми не може да настигне ума ми. Сърцето ми наваксва часова разлика. Емоциите ми са отворена рана, защото всичко сякаш се случи за твърде кратък период от време.
Отмятам влажната си коса назад от лицето и дишам дълбоко студения нощен въздух. Аз съм в апартамент в едно от многобройните укрепления на Даррок в Дъблин. Апартаментът е на последния етаж, високо над града, обзаведен в същия пищен стил Луи ХІV, както и къщата на ЛаРу 1247. Даррок определено обича лукса. Като някой друг, когото познавах.
Познавам.
„Ще познавам отново“ – поправям се.
Даррок ми каза, че има десетки такива тайни квартири и никога не стои повече от една нощ в някоя от тях. Как да намеря всички, за да търся следи? Боя се от мисълта да остана с него достатъчно дълго, за да ме заведе до всички за по една нощ.
Свивам юмруци. Мога да се справя. Знам, че мога. Моят свят зависи от това.
Отпускам ръце и разтривам страните си. Дори часове след като Ънсийли принцът ме докосна, кожата ми все още е вледенена във формата на дланите му. Обръщам гръб на студената снежна нощ, затварям френския прозорец и пръскам останалите руни на прага, където те пулсират като мокри червени сърца на пода. Моето тъмно езеро ми обеща, че ще спя безопасно, ако поставя по една на всяка стена и завардя праговете и первазите на прозорците с тях.
Обръщам се и се взирам втренчено в леглото със същата замаяност, в която функционирам през последните няколко часа. Влача се покрай него към банята, където плискам студена вода на лицето си. Очите ми са подпухнали и сякаш пълни с пясък. Поглеждам в огледалото. Жената, която отвръща на погледа ми, ме плаши.