Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
Джо се спря до голяма картина, изобразяваща дребен човек със скъпоценности по себе си, възседнал слон.
— Император Акбар23 на слон — поясни Прентис. — Не бива да я държа окачена. Картината трябва да се съхранява навита на руло, но толкова я харесвам, че стаята би изглеждала празна без нея. Елате с мен.
Минаха заедно през къщата и Прентис отвори вратата към централната стая, като посочи с ръка.
— Приготвям я за дъщеря ми. Скоро ще се прибере. Не съм я виждал от четири години.
На Джо му стана приятно да види подредените в редица издължени бамбукови мебели, картините и материите, които удивителният Прентис бе сметнал, че са подходящи за едно осемнадесетгодишно момиче, току-що пристигнало от изтънчената Европа. В средата на стаята бе разположено индийско легло в рамка от светло дърво, чиито изчистени форми бяха разнообразени със сребърни инкрустации, виещи се нагоре по краката. Над леглото бе закачен фино избродиран гоблен, изобразяващ богинята на нощта. На тъмносин фон тя покровителствено загръщаше с дипла от своето сари, осеяно със сребристи звезди, смътния образ на дете, голо, само с по една сребърна гривна на глезените. Джо сравни гоблена с желязната рамка на леглото, с грижливо сгънатия килим, раиран в училищни цветове, с металната гравюра на „Светлината на света“, с която Мидж сигурно бе свикнала в Европа, и си помисли, че може би Прентис с основание го беше поставил.
Прентис го заведе на прохладната веранда и чаят беше сервиран.
— Едно връщане към родината — отбеляза одобрително Джо, като видя английския сервиз за чай.
— „Дарджилинг“ — поясни Прентис. — Надявам се, че го харесвате. А сега — какво мога да направя за вас? Какво мога да ви кажа? Споделих моята версия в балната зала, но не смятам, че бихте приели ненаучната идея за зъл дух.
Джо се засмя.
— Бих я приел. Би ми харесала. Но ако ме хванат, че разрешавам проблема по този начин, биха могли да го и тълкуват като несправяне с работата. Ще ми помогнете ли да изясним едно-две неща… Да се върнем към самото начало.
— Към Джоун Кармайкъл.
— Не — изненада се Джо. — Още по-назад. До смъртта на жена ви — простете.
— Разбира се — отвърна бързо Прентис. — Разбира се. Но аз не намирам двата случая за еднакви. Все пак извършителите на пожара бяха разкрити и екзекутирани.
— Може би да започнем оттам? „Екзекутирани“ казвате. Разправете ми, моля!
— Няма много за разправяне. Знаех кои са. Знаех откъде са. Повечето познавах по име. Те бяха отмъстителни, те бяха смели от хашиша. Без капка здрав разум. Трябваха ми един-два дни да се съвзема от шока и след това събрах отряд кавалеристи от полка, момчета, които от известно време ми правеха добро впечатление и с удоволствие щяха да се включат в набега. Не липсваха доброволци, бих казал. Подгоних ги. Екзекутирах ги. Разбира се, не биваше да го правя, а да ги предадем на съда по установения начин. Наложи се дори да се изправя пред дисциплинарния съд. Но тогава вече бяхме извършили наказанието и до един, и индийци, и англичани, застанаха на наша страна. Всички разбраха, че става дума за изключително справедлив акт на възмездие и ако ми позволите, Сандиландс — така си беше!
— Не се съмнявате — предпазливо попита Джо, — че бяха дошли да убият вас и просто случайно жена ви е изгоряла в пожара?
— И Чхеди хан.
— Да, Чхеди хан. Той попада ли в уравнението?
Прентис дълго остана смълчан, преди да отвърне:
— Той беше прекрасен човек — рече накрая. — Най-прекрасният, който можеше да даде пущунската нация. Предан, храбър, неуморим и като повечето пущуни, артистичен, поетичен и остроумен, но всичко това посолено с цинично и грубо чувство за хумор.
— Как се случи да ви стане адютант? — запита Джо.
Прентис наля и на двамата по чаша чай и се облегна за момент в стола си, като най-сетне рече:
— Дълга история. Знаете ли какво означава обявяване извън закона? Не? Това е практика, характерна за границата. Племената внезапно нападат своите съседи, преследват вендета, нахълтват в Индия и крадат. Всичко, до което се докопат, най-вече пушки. Също и момичета. Така живеят. Разбира се, ние ги критикуваме, но никоя нация, продаваща момичета като проститутки, няма право да критикува онези, които просто ги отмъкват за себе си. Идва обаче момент, когато това трябва да бъде спряно и селата, нарушаващи реда, се обявяват извън закона. Предприема се наказателен набег с коне, укрепленията се разрушават, наблюдателните кули се срутват, реколтата се изгаря, взимат се заложници. Беше — и все още е — общоприета част от живота. Те знаят правилата. Предвождал съм не един и два подобни набези, когато служех при скаутите на границата.
23
Акбар (1542–1605) — третият Моголски император на Индия (1556–1605), обикновено се смята за истинския основател на Моголската империя. — Бел.прев.