Последната кашмирска роза

— Ами аз смятах сега… колкото по-бързо, толкова по-добре… настоящето не се повтаря…

Прентис се засмя.

— Само по това биха ви познали, че сте европеец — отбеляза Прентис. — Никой индиец не би казал „Настоящето не се повтаря“. За тях всяко време би било по-добро от настоящето. Но щом казвате. Влезте да ви почерпя чаша чай.

— Езда рано сутрин? — учуди се Джо, докато вървеше до Прентис по чакълестия път.

— Упражнение с полка. Опитвам се да провеждам по едно на месец и този месец то беше днес. През тази част от годината ми се ще да започваме рано, за да приключваме преди жегата.

Той продължи напред към верандата, като извика „Кой хе!“ и седна на един стол. Появи се слуга и пое шапката и камшика му, втори слуга обслужи по същия начин Джо. Трети слуга се завтече да сваля ботушите на Прентис. Той се изправи и закрачи по чорапи.

— Да идем ли на северната веранда? По това време на деня оттатък е много по-хладно.

Прекосиха къщата и хвърлиха поглед към градината, чиста, подредена и поддържана без всякакво въображение. Съседната градина обаче беше неестествено обрасла. Бяха избуяли рози от сорта „Маршал Ниел“ и имаше розови храсти на височина колкото едноетажна къща. Като забеляза, че тази дивост привлече вниманието на Джо, Прентис се спря, усмихна се и каза:

— Това е градината на предишната ми къща. Изгоря при пожар, както навярно сте чували. Голяма градина. Простира се чак до реката.

— А хубавата малка постройка в края? — поинтересува се Джо.

— Градински павилион. Сега е ужасно обрасъл. По-стар е от британското господство — по-стар е от компанията „Джон“. Моголска постройка22. Често съм си мислил да продам мястото, но това би означавало да продам и павилиона, което наистина не мога да направя. Та той ми е бил като убежище. Има моменти, в които искаш да избягаш от задълженията на брачния живот; има моменти, в които искаш да се откъснеш от родителските грижи, да не говорим за задачите, свързани с полка. Всички знаят, че когато отида там да поработя, никой не бива да ме безпокои. Струва ми се, че не мога да живея без него! Но хайде, елате сега, да видим дали ще ви намеря едно питие или чаша чай.

На външен вид къщата на Прентис представляваше типичен пример за колониална обществена сграда, строена по модел от времето на крал Едуард. Четири еднакви по размер стаи обграждаха открит вътрешен двор, а отвън къщата бе опасана отвсякъде с широка веранда. Дотук приликата с характерната британско-индийска къща свършваше, тъй като Прентис я беше обзавел изключително с индийски мебели. Никаква носталгия по къщите в английските графства. Нямаше ловни сцени в рамки от Дж. Д. Армър или Лайънъл Едуърдс, нито дори копие от известния „Среднощен стипълчейз“, който се срещаше във всеки дом. Вместо това пъстри индийски картини, много от тях рисувани върху коприна, други — върху пергаменти; фигурки от нефрит, слонова кост и сапунен камък, кашмирени бродирани пана по стените, на пода — килими от Афганистан и Бухара.