Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
- Прадядо ми ми е разказвал за това - каза Одисей. - Слънцето избягало за няколко дни. От небето валяли скали и сажди и покрили много от източните острови. Има една стара моряшка легенда, в която се разказва как морето се надигнало към небето сред грохота на армия от мълнии. Би ми харесало да го видя. Страхотна история би се получила. Знаеш ли, че новата ти майка прекара три години на Тера и част от зестрата и беше огромно дарение, с което да построят Храма на Коня?
- Да. Там говорят с голямо благоговение за Хекуба.
- Силна жена. И интелигентна като теб. Красива като зимна утрин и ужасяваща като ураган. Мисля, че ще ти допадне.
- Звучи все едно си малко възхитен от нея, царю на Итака - каза Андромаха с усмивка.
Той се наведе напред и й се усмихна съзаклятнически.
- Винаги ме е плашела. Не зная защо. Мисля, че дори Приам се бои от нея.
Небето започна да избледнява. Нощта бе почти приключила и Андромаха не можеше да повярва, че е прекарала толкова часове в компанията на непознат мъж. Тя се прозина и потърка уморените си очи.
- Мисля, че чакането те измори - каза грозният цар и се надигна на крака, за да отиде до понамалялата опашка. Приближавайки се към мъжете, той извика: - Чуйте, момчета, с мен има една красива жена, която се нуждае от предсказание. Ще възрази ли някой, ако се промъкнем сега?
Андромаха усети как всички се обръщат да я огледат. После Одисей пъхна ръка в кесията на колана си и извади няколко медника, които пусна в протегнатите им длани.
След малко от палатката излезе един мъж. Не изглеждаше щастлив. Одисей подкани Андромаха и пристъпи напред, за да отмести покривалото на входа. След това влезе и тя го последва. Вътре имаше просто одеяло, а върху него седеше мъж на средна възраст. Две лампи осветяваха тясното пространство, а въздухът бе непоносимо горещ и караше очите й да смъдят. Андромаха седна и погледна гадателя. Дясното му око беше бледо и млечно като опал, а лявото - толкова тъмно, че сякаш нямаше зеница. Лицето му бе странно издължено и слабо, все едно някой бе сплескал главата му.
- Кого си довел този път, Одисей? - попита той с нисък и плътен глас.
- Млада жена, която иска да разбере бъдещето си.
Аклид въздъхна дълбоко.
- Уморен съм. Зората приближава и нямам време да броя бебета и да разправям глупости на девици.
- Тогава го направи заради стария си приятел - каза Одисей и отново бръкна в кесията си, но този път извади ярко сребро.
- Аз нямам приятели - измърмори Аклид. Здравото му око се насочи към Андромаха. - Е, дай ми ръката си и нека видим какво има за гледане - каза накрая.
Тя се наведе и постави дългите си пръсти в мазната му длан. Ръката му бе гореща и Андромаха потрепери, когато пръстите му се сключиха около нейните. Мъжът затвори очи и застина, а дишането му стана плитко. После подскочи и от гърлото му се разнесе нисък стон. Лицето му се сгърчи и той дръпна ръката си като опарен, отваряйки в същото време очи.
- Е? - попита Одисей, когато тишината се проточи.
- Понякога е по-добре да не знаеш бъдещето - прошепна Аклид.
- Хайде стига! Не приличаш на себе си - каза царят на Итака, а в гласа му се долавяше гняв.
- Добре. Ще имаш едно дете. Момче. - Гадателят въздъхна. - Сам няма да кажа нищо повече. Но ще отговоря на въпросите ти.
- Ще позная ли любовта? - попита Андромаха и усети, че гласът й издава досадата.
- Ще имаш три любови. Една като Великата зеленина могъща и буреносна. Една като дъба - силна и истинска. И една като Луната - вечна и ярка.
- Харесва ми как звучи „буреносна” - каза тя със сарказъм. - Кого трябва да търся за нея?
- Мъжа с един сандал.
- А дъба?
Той се усмихна леко.
- Той ще се въздигне от калта, а тялото му ще е опръскано от нечистотиите на прасета.
- Ще чакам с огромно нетърпение. Ами Луната?
- Той ще дойде при теб сред кръв и болка.
- Каква глупост - отсече Андромаха. - Прибери си среброто, Одисей.
- Казвам единствено истината, жрице от Тера - каза Аклид. - Тази нощ бях спокоен, но твоето посещение слага край на спокойствието ми завинаги. През теб видях разрухата на светове, смъртта на герои и океан, който докосва огненочервеното небе. А сега ме остави на мира!
Андромаха излезе в нощта. Набитият Одисей я последва.
- Обикновено е по-забавен.
Малко по-нататък видяха един от стражите на Дебелия цар, който патрулираше с дървена сопа на рамо. Коничният му бронзов шлем блестеше на лунната светлина. Внезапно се препъна, защото каишът на един от сандалите му се скъса. Той го изрита ядно от крака си и продължи патрула си.
- Колко жалко - каза Андромаха с равен тон. - Ето го там, буреносната любов в живота ми, а така и не се срещнахме. - Тя въздъхна театрално. - Дали да не го извикам, как мислиш? - После се обърна към Одисей. - Благодаря ти за компанията, царю на Итака. Ти си чудесен приятел за нощ под звездите. Но сега трябва да се върна в двореца.