Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Че опитай и ти, агънце — каза Лизбет. — Няма да ти преча.
Лизбет внезапно се разсмя, целуна Дамас по челото и погали Мари-Бел по косата.
— Усмихни се, агънце — каза тя. — И не вярвай на всичко, което разправя дебелата Лизбет. Дебелата Лизбет е озлобена. Досажда на всички дебелата Лизбет с нейния полкови опит. Права си да се защитаваш. Това е добре. Но не прекалявай с опитването, ако искаш професионалното ми мнение.
Адамсберг отведе Декамбре настрани.
— Извинете ме — каза Декамбре, — но трябва да слушам какво говорят. Утре ще трябва да им давам съвети, нали разбирате? Длъжен съм да съм в течение.
— Той явно е влюбен — каза Адамсберг с не особено заинтересувания тон на човек, който играе на лотария с малки залози.
— Дамас ли?
— Да. В певицата.
— Познахте. За какво съм ви, господин комисар?
— Случи се, Декамбре — каза Адамсберг, като сниши глас. — Съвсем черен труп на улица Жан-Жак Русо. Тази сутрин са го открили.
— Черен?
— Удушен, гол и намазан с пепел.
Декамбре стисна зъби.
— Знаех си — каза той.
— Да.
— Вратата му не беше белязана, нали?
— Не беше.
— Охранявате ли останалите?
— Денонощно.
— Ще прощавате. Вие знаете как да си гледате работата.
— Трябват ми „особените“ писма, Декамбре — всички, които имате, заедно с пликовете, ако още ги пазите.
— Елате с мен.
Двамата мъже пресякоха площада. Декамбре заведе Адамсберг в претъпкания си кабинет и освободи един стол от купчината книги.
— Ето — каза той и подаде на комисаря връзка листа и пликове. — Едва ли ще снемете отпечатъците му. Льогерн толкова ги е опипвал, а после и аз. Впрочем моите ги имате и на десетте пръста в централния архив.
— Трябват ми тези на Льогерн.
— И те са там. Льогерн е лежал преди четиринайсет години заради някакво голямо сбиване в Гилвинек, доколкото ми е известно. Както виждате, ние сме лесни. Пестим ви труда. Едва ли е нужно да ви питам дали сме вкарани в компютрите ви.
— На това площадче май всички са лежали в пандиза.
— Има такива места, където се усеща дъхът на кафеза. Чакайте да ви прочета особената от неделя. Тя е само една: Тази вечер, като се прибирах да вечерям, научих, че чумата се е появила в Града. Многоточие. В кабинета да довърша писмата си, да поставя в ред нещата и финансите си за в случай че бог ме повика. Да се изпълни волята му!
— Продължението на „Дневника“ на англичанина — каза Адамсберг.
— Точно.
— Сепис.
— Пийпс.
— А вчера?
— Вчера нищо.
— Виж ти — каза Адамсберг. — Забавя темпото.
— Не мисля. Ето сутрешната. Този бич е винаги на разположение и на заповедите на бог, който го изпраща и го прогонва, когато пожелае. Обърнете внимание на „винаги на разположение“ и „когато пожелае“. Той бие барабана. Предизвиква съдбата.
— Прави се на свръхмогъщ — каза Адамсберг.
— Като малко дете.
— От което нищо не може да се заключи — поклати глава Адамсберг. — Той не е идиот. С толкова ченгета по петите му няма вече да ни дава указания къде ще удари. Иска ръцете му да са развързани. Назова „квартала Русо“, за да е сигурен, че ще направим връзка между първото убийство и оповестената чума. Възможно е от сега нататък да започне да се изразява по-мъгляво. Дръжте ме в течение, Декамбре, за всички обяви.
И Адамсберг си тръгна с връзката писма под мишница.
XVIII
На другия ден към два часа компютърът изплю едно име.
— Имам един — каза Данглар високо и протегна ръка към колегите си.
Десетина колеги се скупчиха зад гърба му с очи, впити в екрана на компютъра му. От сутринта насам Данглар търсеше в базата данни човек с инициали CLT, докато останалите продължаваха да проучват информацията за двайсетте и осем застрашени апартамента с напразната надежда да открият нещо общо между обитателите им. Първите резултати от лабораторията вече бяха пристигнали — ключалката бе професионално разбита. В апартамента имаше отпечатъци само от жертвата и чистачката. Пепелта, използвана за намазване на кожата на трупа, беше от изгорени ябълкови клони, а не от продаваните в търговската мрежа чували със смес от различни горски видове. Колкото до кремавия плик, такъв можеше да се купи от всяка добре заредена книжарница за три франка и двайсет сантима единия. Беше отворен с гладко острие. Съдържаше само хартиен прах и малко умряло насекомо. Да изпратят ли гадинката на ентомолог? Адамсберг се намръщи, после кимна.