Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Да — отвръща Силвио, но дори не си дава труда да вдигне глава.
Чудесна колекция от естетическа гледна точка. Само за изложба „жаме вю“40. Но пък, от друга страна…
— Прекалено сериозен си, Силвио — прекъсва го Серенак.
— Знам…
Бенавидиш преглежда разни документи и ги сортира.
— Съжалявам, сигурно съм прекалено много полицай. Интересува ли ви ходът на разследването, шефе?
— Охо, ама ти наистина нямаш чувство за хумор тази сутрин!
— Ако трябва да съм напълно откровен, не съм мигнал цяла нощ или почти цяла. Според Беатрис заемам много място в леглото. От три месеца е принудена да спи по гръб. Така че завърших нощта на дивана.
Серенак го тупа по рамото:
— Хайде, хайде, след седмица или дори по-малко всичко ще е свършило. Ти ще станеш баща и тогава и двамата няма да спите! Ще пиеш ли кафе? Да направим ли разбор в салона?
— Чай!
— Да, да, ама че съм загубеняк. Без захар. Все още ли не се решаваш да ми говориш на „ти“?
— Ще помисля по този въпрос. Уверявам ви, шефе, че работя доста върху себе си.
— Харесвам те, Силвио! И ще ти призная, че ти правиш повече проучвания от цялото полицейско управление на Тарн41, честна дума на окситанец!
— Не знаете колко сте прав. За пореден път работих цяла нощ.
— На дивана? Докато жена ти е хъркала, легнала по гръб?
— Да.
Бенавидиш искрено се усмихва. Двамата полицаи вървят по коридора, изкачват три стъпала, а после влизат в дълго тясно помещение. Десетте квадратни метра площ на „салона“ са наблъскани с най-чудновати разностилни мебели: две протрити канапета, върху които са метнати оранжеви кувертюри с ресни, лилаво кресло, маса от формика, върху която има почернели лъжици, а от тавана мига крушка, скрита в изгнил картонен абажур във форма на цилиндър. Силвио потъва в лилавото кресло, докато Серенак приготвя кафето и чая.
— Шефе — заговаря го Бенавидиш, — да започнем с голямата експозиция, защото тя май ви е по сърце.
Шефът е все още с гръб, затова Бенавидиш обобщава бележките си:
— Към настоящия момент имаме сто седемдесет и един чифта ботуши от номер трийсет и пет до номер четирийсет и шест. Не сме събирали ботуши, по-малки от трийсет и пети размер. Преброихме петнадесет рибари и двадесет и един ловци с разрешителни. Сред тях е и Жак Дюпен. Към тази група причислихме и тридесетина бивши преследвачи на дивеч. Но както вече знаете, нито една от подметките на тези ботуши не отговаря на гипсовия отпечатък, направен от Мори до трупа на Жером Морвал.
В това време Серенак налива вода в кафеварката.
— Имахме подобни съмнения — отговаря той. — Убиецът няма да вземе да се обвини сам… Но за сметка на това пък можем да оневиним сто седемдесет и един жители на Живерни…
— Щом казвате…
— Жак Дюпен обаче не е сред тях… Ще го оставим още малко да се пържи… А с останалото докъде сме?
Инспектор Бенавидиш разгръща прословутия си лист с трите колони.
— Ти си истински маниак, Силвио…
— Знам. Скицирах това разследване точно както построих верандата у дома. С търпение и прецизност…
— И съм сигурен, че у вас Беатрис ти се подиграва, точно както аз ти се подигравам в управлението.
— Така е… но това не пречи моята веранда да е съвършена!
Серенак въздиша. Водата ври.
— Хайде, давай с твоите колони!
— Ами те постепенно се запълват вертикално… Любовници, лилии, деца… Ще сме приключили разследването, когато успеем да теглим една хоризонтална черта, която ще свърже и обобщи трите колони. Като изключим факта, че на този етап сме се оплели толкова, че сто седемдесет и един чифта ботуши не са ни достатъчни…
Бенавидиш се прозява. Лилавото кресло като че ли постепенно го поглъща в обятията си.
— Карай нататък, Силвио. Какви са новините от нощта?
— Първа колона: Офталмологът и любовниците му. Започнахме да събираме свидетелски показания, но няма нито едно, което би оправдало престъпление от страст… Няма нищо ново и относно принципа при номерирането на снимките. Но продължавам да се мъча да намеря някаква логика… Като капак на всичко, все още нямаме новини от Алин Малтера в Бостън и тъпчем на едно място що се отнася до идентифицирането на момичето от петата снимка…
— Субретката на колене пред Морвал в хола му?
— Страхотна зрителна памет, шефе! Опитах се да направя класация на съпрузите на тези дами, които повече или по-малко са мамени — да ги класирам по степен на ревност. Жак Дюпен безусловно и неоспоримо води списъка. Само че, колкото и да е парадоксално, нямаме никакво пряко или косвено доказателство, че жена му го мами. Вие имате ли напредък в тази посока, шефе? Срещнахте ли се със Стефани Дюпен вчера?
40
Невиждано. Алюзия с „дежа вю“ — вече виждано, познато. — Бел.прев.
41
Департамент във Франция в областта Окситания, Южна Франция. — Бел.прев.