Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Отказвам да отговоря!
Силвио Бенавидиш го гледа смаяно. Прекъсва намерението на креслото да го погълне, като се опитва да се изправи.
— Какво искате да кажете?
— Не отговарям. Точка. Край! Няма да ти преразказвам как лилавите очи изпращат множество послания за помощ, защото ще ме издадеш на следователя. Така че — мълча по въпроса. Почакай и ще видиш… Ако предпочиташ да се изразя по друг начин, водя тази част от разследването лично… Съгласен съм с анализа ти. Нямаме никакво доказателство за интимна връзка между Стефани Дюпен и Жером Морвал, но пък профилът на Жак Дюпен дава основание да го категоризираме като „главния заподозрян“. Ами втората ти колона, тази с картините, на които са изобразени водни лилии?
— Нещо ново след разговора ни с Амаду Канди вчера? Нали вие трябваше да се свържете с полицията, разследваща престъпления с произведения на изкуството?
— Окей, окей, ще се свържа. Ще ги хвана утре. А, и още нещо: ще отида да направя едно кръгче в градините на Моне.
— С класа на Стефани Дюпен?
Парата от кафеварката се издига над разрошените коси на Серенак. Инспекторът гледа помощника си с безпокойство.
— Ама че смахната работа! Та ти си в течение на всичко, Силвио! Всички ни ли подслушваш? Значи прекарваш нощите си в прослушване на записите, така ли?
Бенавидиш се прозява шумно.
— Защо? Тайно ли е посещението на учениците? — После търка очите си и продължава: — Аз пък утре имам среща с уредника на Музея на изобразителното изкуство в Руан…
— По какъв повод, да му се не види?
— Инициатива и автономия… Ами нали вие ми го препоръчахте?! Да кажем, че искам да си създам собствено мнение за картините на Моне и по-специално за тези, на които са изобразени лилии…
— Знаеш ли, Силвио, че ако бях подозрителен по природа, можех да приема постъпката ти като липса на доверие към прекия ти началник?
Уморените очи на Силвио Бенавидиш се оживяват и в тях проблясва хитрост.
— Отказвам да говоря!
Инспектор Серенак предпазливо си налива кафе в една нащърбена чаша. Поставя пакетче чай в друга и я подава на помощника си.
— Наистина ми е трудно да разбера нормандската психология… В този момент трябваше да си до леглото на жена ти, Силвио, вместо да се престараваш тук…
— Не се засягайте, шефе, аз съм си такъв — с натрапчиви идеи, това е всичко. Под маската на вярно куче се крие голям инат. Не разбирам нищичко от живопис, просто трябва да бъда на ниво, като попълвам колоните… Изслушайте ме. Става въпрос за последната колона — третата. Единайсетгодишните деца.
Серенак потапя устни в кафето и се мръщи:
— Ама че си маниак…
— Направо изядох списъка с единайсетгодишните деца, който ви е дала Стефани Дюпен. За да задоволя манията си, търсех момче или момиче на десет години, чиято майка е била домашна помощница у семейство Морвал преди десетина години…
— И която е носела синя престилка върху вдигнатата си пола?
— Няма такава! Нито едно дете от списъка не отговоря на този портрет… Има девет хлапета в Живерни, които влизат в групата, и те са между девет и единайсет години. Сред родителите открих само две самотни майки. Първата работи в хлебарницата на Гасни оттатък хълма, а другата кара автобуса на департамента…
— Не е много обичайно, а…
— Не, не е обичайно, както казвате. Има и една разведена майка, която е учителка в гимназията на Еврьо… Всички други родители са си по двойки и никоя майка, поне според досегашните ми проучвания, не работи по хорските къщи — нито сега, нито пък е работила преди десет години…
Серенак се обляга на масата от формика, а на лицето му се изписва отчаяние.
— Ако искаш да чуеш мнението ми, Силвио, две са възможните причини за твоето фиаско. Първата е, че хипотезата ти за незаконородено дете не струва. А втората е, че прословутото дете, на което Морвал честити рождения ден с пощенската картичка, намерена в джоба му, не е от Живерни, нито пък любовницата му от снимката със синята престилка, дето го глези, е тукашна! Била тя, или не майка на хлапето. И в такъв случай…
Бенавидиш не е докоснал чая си. Осмелява се да хвърли към шефа си срамежлив поглед.
— Ако ми позволите, шефе, има и трета възможност…