Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Серенак се обръща.
— Слушам те, Силвио, хайде, чакам да ме смаеш!
— Познавате ме, шефе — обяснява Силвио. — Разрових всичко, което се отнася до Живерни и историите с деца. И най-сетне в архивите на полицията открих…
Клати се в креслото, сложил е чашата чай на земята, рови из купа документи в краката си. Подава на шефа си полицейски доклад от управлението в Паси-сюр-Йор — пожълтял лист, съдържащ десетина реда. Серенак го поглъща. Нащърбената чаша затреперва в ръката му.
— Ще обобщя информацията, шефе. Историята няма да ви хареса. Засяга темата в друг аспект. Едно дете е намерено удавено в канала на река Епт, в Живерни. На същото място, където е убит Жером Морвал. Спазен е същият протокол, използван е същият ритуал, както се изразихте, като изключим удара с нож. Главата на детето е разбита с камък, преди да го потопят в потока.
Лоренс Серенак усеща огромен приток на адреналин. Чашата издрънчава върху масата от формика.
— Мили Боже… На колко години е било детето?
— Почти на единадесет, без няколко месеца…
Студена пот се стича по челото на инспектора.
— Мамка му…
Бенавидиш се хваща за облегалките на креслото, сякаш се дави в него.
— Появява се и още една спънка, шефе, една неприятна подробност… Това ужасно събитие е станало преди дяволски много години.
После замълчава, сякаш се бои от реакцията на Серенак.
— За да бъдем точни, случило се е през хиляда деветстотин трийсет и седма година… — добавя той накрая.
Серенак се сгромолясва върху канапето с оранжева кувертюра, а очите му отново се впиват в пожълтелия лист.
— През хиляда деветстотин трийсет и седма година! Каква е тази история, за бога!? Единадесетгодишно дете умира точно на същото място като Морвал, убито е по същия начин, но… през хиляда деветстотин трийсет и седма! Що за безумие?
— Не знам, шефе… Хвърлете още един поглед — всичко е записано в полицейски доклад на Паси. На пръв поглед няма нищо общо със… Навремето полицаите просто са констатирали нещастен случай. Детето се е подхлъзнало на камък, разбило си е черепа и се е удавило. Глупаво стечение на обстоятелствата. Нещастен случай. Край. Толкова.
— Как се е казвало детето?
— Албер Розалба. Семейството е напуснало Живерни малко след трагедията. Няма никакви новини от тях оттогава…
Лоренс Серенак протяга ръка към чашата с кафе върху масата. Мръщи се, като отпива от напитката.
— По дяволите, Силвио, все пак твоята история не само е доста разтърсваща, а и смущаваща. По принцип никак не харесвам такива съвпадения. Наистина не ги харесвам. Като че ли мистерията не бе достатъчно неразгадаема, че ни трябваха и още факти, които да я задълбочат.
Силвио събира листовете, които са в краката му.
— Мога ли да ви попитам нещо, шефе?
— На този етап…
— Най-много ме притеснява фактът, че от самото начало интуицията на двама ни върви в коренно противоположни посоки. Разсъждавах по този въпрос цяла нощ. От самото начало вие сте сигурен, че всичко се върти около Стефани Дюпен и че тя е в опасност. Аз обаче съм убеден, че ключът към загадката се намира в третата колона и че има убиец, който се разхожда на свобода и е готов да убие отново, а и че е заложен животът на дете, на единадесетгодишно дете…
Лоренс оставя чашата на пода и приятелски потупва помощника си по рамото.
— Може би е хубаво, че всеки момент ще станеш баща… В мен говори гласът на ергена и по тази причина мисля много по-малко за децата, отколкото за майките им. Всеки гледа от своята гледна точка… Логично е, нали?
— Може би. Тогава нека всеки си запази своята колона — прошепва Силвио. — Дано само не излезе, че и двамата сме прави.
Последното му разсъждение изненадва Серенак. Той наблюдава внимателно помощника си, но вижда само опънатите черти на лицето му и уморените очи, които с мъка държи отворени. Бенавидиш все още не е приключил със сортирането на документите. Серенак знае, че преди да си тръгне, той, въпреки умората си, ще ксерокопира всички документи и ще ги подреди в червената кутия за архиви, а после ще я прибере на мястото й върху етажерката на приземния етаж. М като Морвал… Такъв е неговият помощник…
— Има обяснение за всичко, Силвио — казва Серенак. — Има начин да се подредят отделните елементи на пъзела!
— Ами Жак Дюпен? — въздиша Бенавидиш. — Не смятате ли, че се пържи достатъчно?