Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Смело животно.
Вадя ключовете.
За миг се сещам за Патрисиа Морвал. Питам се как ли е приела моите разкрития относно убиеца на мъжа си. Дали е устояла на изкушението да се обади на ченгетата? Въпреки че е късно, твърде късно да спаси когото и да било… Капанът вече е щракнал и никое ченге не е в състояние да направи каквото и да било.
Ами аз? Какво бих направила аз на нейно място?
Вдигам очи и съзирам в далечината младата Фанет, която тича из полето и пресича железния мост. А нейният американец стои сам насред житното поле. Сигурно пак й е разказвал истории за мелницата с магьосници, за двойката човекоядци, за гадните собственици, които не обичали Моне и искали да отсекат тополите, да махнат купите сено, да пресушат езерото с лилиите, да построят в равнината завод за скорбяла… Обичайните простотии. Тъпанар! На неговите години да плаши децата с легенди!
Този американски художник виси там по цял ден. Казва се Джеймс, а фамилното му име никой не знае. Стои всеки ден на едно и също място — срещу мелницата. Като че ли винаги е бил там, като че ли е част от пейзажа или декора, както ви харесва. Сякаш там, някъде горе, някое божество художник го е нарисувало. Нарисувало е всички ни… Ще стоим тук, докато не го прихване нещо и не ни изтрие. Само едно мацване с четката и опааа, няма да ни има!
Този Джеймс и сега наблюдава как Фанет се отдалечава, а после ще заспи насред полето като всеки ден.
Лека нощ, Джеймс.
29
ФАНЕТ СЕ ПРИБИРА у дома си. Тича. Обожава мига, когато всички улични лампи в Живерни се запалват почти в синхрон с крачките й.
ИСТИНСКА МАГИЯ!
Само че днес е малко рано за това. Слънцето току-що е поело по пътя си към залеза. Фанет живее в малка къща, която едва забележимо се руши. На улица „Шато д’О“. Все едно й е и не се оплаква. Знае, че майка й прави каквото може. Върши къщната работа у всички буржоа в селото — от сутрин до вечер.
Бъкано е с такива!
А да живееш насред селото, само на стотина метра от градините на Моне, не е малко! Макар и в рушаща се къща… Така че на какво повече би могла да се надява?
Майка й я посреща зад кухненския плот. Най-обикновена дъска, поставена върху две тухли.
Усмихва й се уморено.
— Късно е, Фанет. Нали знаеш, че не обичам да скиташ късно вечер. Особено сега, след престъплението отпреди няколко дни. Още повече че не са открили убиеца!
Мама все изглежда тъжна и уморена. Винаги е облечена в тази синя престилка и бели и реже зеленчуци, приготвя с тях супи за цялата седмица. Постоянно мърмори, че не й помагам достатъчно и че на моята възраст би трябвало. Може би, ако й покажа рисунката си, тя…
— Завърших я, мамо.
Фанет вдига картината си с мелница „Шеньовиер“.
— Почакай, ще я видя малко по-късно. Сложи я там долу. Ръцете ми са мръсни…
Както обикновено!
— Така или иначе, ще нарисувам друга. С лилии. Джеймс ми каза, че…
— Кой е този Джеймс?
— Американският художник, мамо. Казах ти вече.
— Не…
Обелките от морковите падат ритмично като дъжд в една глинена купа.
— Казах ти!
Да, да, кълна ти се! Правиш го нарочно, мамо, няма как да е другояче!
— Не искам да скиташ с непознати! Чу ли, Фанет?! Не трябва да прекарваш времето си вън от къщи, понеже те отглеждам сама! Не стой там като някоя стомна, а вземи ножа. Готвя съвсем сама, а това значи още поне час!
— Мамо, учителката ни разказа за един конкурс, конкурс по живопис…
Става въпрос за учителката! При това положение тя не може да възрази. Но не казва нищо, втренчила се е в ряпата, дето стърже!
Фанет се изпъчва и продължава:
— Джеймс ми каза, всъщност всички ми казват, че ще спечеля конкурса и че имам огромни шансове, ако работя достатъчно…
— И какво ще спечелим от това?
Всеки път изтървава ряпата.
— Курсове в школа по живопис в Ню Йорк…
— Какво?
Улучи ряпата право в сърцето. Вече не става за нищо.
— Каква е тази история с конкурса, Фанет?
— Или може би в Токио, Санкт Петербург или Канбера.
Та тя дори не знае къде са тези градове, но думите ми я плашат.
— Ще спечелим и долари… Доста!
Мама въздиша. Обезглавява още една ряпа.
— Ако учителката ти продължава да ви пълни главите с подобни глупости, ще ида да поговоря с нея…
Не ми пука, въпреки това ще участвам в конкурса.
— Бих искала да поговоря и с твоя Джеймс!
С енергично движение майката на Фанет изсипва зеленчуците от дъската в кухненската мивка. Морковите и ряпата падат и изцапват престилката й. Майката на Фанет се навежда, за да изсипе върху дъската торба с картофи.