Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:

Слънцето изгрява над Живерни…
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 137
Перейти на страницу:

Мишел Бюси

Черните лилии

В памет на Джаки Лукас

В творчеството на Моне не виждаме реалния свят, но усещаме привидността му.

Ф. Робер-Кемпф, „Орор“, 1908

Не! Не! Не и черно за Моне! В никакъв случай!

Черното не е цвят!

Жорж Клемансо до ковчега на Клод Моне (Мишел дьо Декер в „Клод Моне“, 2009 г.)

В едно село живеели три жени.

Първата била лоша, втората — лъжкиня, а третата — егоистка.

Селото им носело красиво име — Живерни.

Първата жена живеела в голяма мелница, на брега на поток, на Кралския път. Втората — в мансардата над училището на улица „Бланш-Ошде-Моне“, а третата — с майка си в малка къщурка на улица „Шато д’О“, в която боята по стените се лющела.

Не били на една и съща възраст. Съвсем не. Първата била на осемдесет и четири години и била вдовица. Или почти. Втората била на тридесет и шест години и никога не била изневерявала на съпруга си. Поне до този момент. А третата била на единадесет години и всички момчета в училището искали тя да се влюби в тях. Първата се обличала винаги в черно, втората се гримирала заради любимия си, а третата сплитала косите си, за да се веят плитките й на вятъра.

Значи разбрахте. И трите били съвсем различни. Но имали и нещо общо — една тайна: и трите мечтаели да заминат, да напуснат Живерни, селото, чието име предизвиквало у много хора желание да прекосят целия свят, само и само да се поразходят в него за няколко часа.

Добре знаете защо. Заради художниците импресионисти.

Първата жена, най-старата, притежавала красива картина, втората се интересувала доста от художниците, а третата, най-младата, умеела да рисува добре. Дори много добре.

Странно е човек да иска да напусне Живерни. Не смятате ли? И трите жени си мислели, че селото е затвор, голяма и красива градина, но с решетки. Като парк на приют. Илюзия. Измамлива привидност. Картина, чиито рамки не можеш да напуснеш. Всъщност третата, най-младата, търсела баща си. Другаде. Втората търсела любовта. А първата, най-възрастната, знаела много неща за другите две.

И все пак, веднъж, само веднъж, за тринадесет дни, решетките на парка се отворили. Точно от 13 до 25 май 2010 година. Решетките на Живерни се отворили пред тях! Само за тях, поне така си мислели. Само че правилото било жестоко: само една от тях можела да се измъкне. А другите две трябвало да умрат. Нищо не можело да се направи.

Тези тринадесет дни преминали като скоба, която се отворила и затворила в живота им. Отворила се за кратко. И по жесток начин. Първия ден се отворила вследствие на едно убийство и се затворила с друго убийство на тринадесетия ден. Странно, но полицаите се интересували само от втората жена, най-красивата. А третата, най-невинната, трябвало да разследва сама. Първата, най-потайната, можела спокойно да наблюдава всички. И дори да убива!

Това продължило тринадесет дни. Толкова траяло и бягството.

В едно село живеели три жени.

Третата била най-талантливата, втората — най-хитрата, а първата — най-решителната.

Според вас коя от тях е успяла да избяга?

Третата, най-младата, се казвала Фанет. Втората се наричала Стефани Дюпен, а първата, най-старата, бях аз.

ПЪРВА КАРТИНА

Впечатления

ПЪРВИ ДЕН

13 май 2010 г. Живерни

Навалица

1

БИСТРАТА РЕЧНА ВОДА се оцветява в розово на тънки линии, подобно на пастелните оттенъци на водоскок, в който е потопена четка за рисуване.

— Не, Нептун, не!

Оцветяването постепенно изчезва по течението, като оставя следи върху дивата трева по бреговете и по кафяво-оранжевите корени на върбите и тополите. Тънка мрежичка, която водата измива и разгражда.

Това ми харесва. Само че розовият оттенък на водата не е дело на художник, който изплаква червената боя от четката си, а се дължи на разбития череп на Жером Морвал. Доста гадна гледка. Кръвта извира от дълбока дупка в горната част на главата — ясно очертана и чиста. Отмива я водата в канала, отклонен от река Епт1, където е потопена главата.

Моята немска овчарка Нептун се доближава крадешком и души. Викам го отново, този път по-силно и по-решително:

— Нептун — не! Назад!

Сигурна съм, че скоро ще открият трупа. Не се съмнявам. Въпреки че е едва шест сутринта, все ще мине някой любител на ранните разходки, на джогинга или художник, или събирач на охлюви… Или случаен минувач. Все някой ще се натъкне на тялото.

вернуться

1

Река в Нормандия, десен приток на Сена, с дължина 113 км. — Бел.прев.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 137
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)