Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Ама той целият се е зачервил. Имам усещането, че ще експлодира. Всичко е наред, Джеймс, не се прави на Чичо Троньон!
Фанет избухва в смях.
— Моне… Нима Моне е нарисувал „Лилиите“ в старчески стил! — възкликва Джеймс.
После кашля в брадата си и започва да говори като същински професор:
— Ще се опитам да ти обясня, Фанет. Знаеш ли, Моне е пътувал много. Из цяла Европа. Вдъхновявали са го живописни творби от цял свят. Разбираш, нали? Те са твърде различни, а и различните хора ги възприемат по различен начин… Моне е осъзнал това. Изучавал е живописта, особено японската. А после, в един момент вече не е изпитвал необходимостта да пътува. В продължение на тридесет години му е било достатъчно едно езеро с лилии, нищо и никакво езеро, но то му стигало, за да успее да направи революция в изкуството в световен мащаб. Впрочем Моне е направил революция не само в изкуството, Фанет. Не само в живописта, а в цялостния поглед на човека върху природата. Разбираш ли? Постигнал е това тук, в Живерни! На по-малко от сто метра надолу по полето… Значи, когато твърдиш, че Моне е пречупвал нещата през погледа на старец…
Дрън-дрън!
— Е, добре, но аз ще направя обратното — изстрелва ясното гласче на Фанет. — Родена съм тук, но каква е вината ми за това? Ще започна от езерото с лилиите и ще завърша със света! Ще видиш, че моите „Лилии“ ще бъдат единствени по рода си. Такива, каквито дори Моне не е посмял да създаде! Подредени в дъга!
Неочаквано Джеймс се навежда над Фанет и я прегръща.
Пак се държи странно… като истински смешник е с това изписано по лицето му безпокойство. Подобно поведение никак не му подхожда. Той направо не прилича на себе си.
— Разбира се, че имаш право, Фанет. Ти си художникът и ти знаеш…
Колко силно ме притиска… Причинява ми болка…
— Не слушай никой друг, а само себе си — продължава Джеймс. — Не слушай дори мен. Ще спечелиш конкурса на фондация „Робинсън“! Трябва да го спечелиш! Чуваш ли ме? Хайде, изчезвай сега, става късно и майка ти те чака! Да не забравиш картината си!
Фанет се отдалечава в житното поле. А Джеймс й изкрещява още една препоръка:
— Ако убиеш дарбата си, това ще бъде най-страшното престъпление!
Ама Джеймс на моменти наистина говори странни неща…
Джеймс гледа как слабичкият силует тича през полето и отново се навежда над кутията си с бои. Изчаква Фанет да изчезне зад моста и я отваря, треперейки. Не е искал Фанет да забележи, но сега изтрива едри капки пот. Обхваща го нещо като паника. Старческите му пръсти треперят въпреки волята му. Ръждясалите пантички на кутията проскърцват леко. Джеймс чете надписа, гравиран върху мекото дърво от вътрешната й страна:
ТЯ Е МОЯ
ТУК, СЕГА, ЗАВИНАГИ
След думите има кръст, две най-обикновени черти, които се пресичат. Джеймс много добре е разбрал, че това е заплаха. Смъртна заплаха. Усеща тръпки по старото си тяло, които не може да контролира. Никак не го успокоява фактът, че ченгетата вече ровят навсякъде заради онзи труп, чийто убиец още не са намерили. Всичко наоколо, цялата атмосфера го потиска.
Отново чете написаното. Отново и отново. Кой е могъл да напише тези редове? Почеркът изглежда несръчен, припрян. Вандалът се е възползвал от минутите, когато е спял, за да издълбае тази смъртоносна заплаха върху кутията му за бои. Често заспива насред полето между стативите си, когато Фанет не идва да го събуди. Какво може да означава това? Кой го е написал? Трябва ли да приеме заплахата сериозно?
Джеймс наблюдава завесата от тополи, която препречва хоризонта към равнината. Думите сякаш са гравирани в мозъка му и върху меката плът на челото му. Тя е моя. Тук, сега, завинаги. Терзае го и нещо друго. То обсебва мислите му и го тревожи повече от загадката кой е написал заплахата. Ръката му трепери. Неспособен е да държи четка или нож, каквото и да било.
Тя е моя. Тук, сега, завинаги. В главата му се въртят шестте думи и го разтърсват, като че ли го люлее адска въртележка. Към кого е отправена тази заплаха? Проучва съсредоточено околността, сякаш очаква от житното поле да изскочи някое чудовище.
Над кого кръжи заплахата? Над него или над Фанет?
28
НАЙ-СЕТНЕ ПРЕКРАЧВАМ ПРАГА на мелницата. Имам чувството, че колената ми ще се пречупят. Също и дясната ми ръка, тъй като все се подпирам на тоя проклет бастун. Нептун ситни в краката ми. Е, поне веднъж това куче ме чака.