Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Ползата от засичането на вражеските радарни излъчвания не се е разбирала от всички и може би затова командването за югозападната част на Тихия океан в края на 1943 г. премахва специалното оборудване на първите получени B–24, специализирани за електронно разузнаване ЕЛРАЗ, и ги използва като обикновени бомбардировачи. Другите B–24 за ЕЛРАЗ, изпратени през октомври 1943 г., вече са „защитени“ от неподходящо използване и летят по предназначение, включително над Японските острови.
Към края на Втората световна война електронното разузнаване, както и фоторазузнаването са окончателно признати като необходимо условие за водене на военни действия.
В следвоенния период самолетите се използват за стратегическо и тактическо наблюдение. Активизирането на американските и британските усилия за въздушно разузнаване се дължат основно на факта, че западните агенти не успяват да проведат успешно шпионските си мисии или загиват при изпълнението им. (До голяма степен това се дължи на ДОНАЛД МАКЛИЙН и ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ.)
Първите ЕЛРАЗ мисии в следвоенната ера са извършени през септември 1946 г., когато широко използваният през войната B–17 е оборудван с електронна апаратура и е изпратен над съветска станция в Арктика. Американските военни са смятали, че базата е създадена с военна цел, но B–17 не засича радарни системи. На следващата година американски C–47 Дакота, прелитайки над Австрия и Източна Германия, е обстрелван от изключително точен противовъздушен огън независимо от гъстата облачност. Притеснени, че в Съветския съюз може да са разработили съвременни радари, ВВС на САЩ оборудват 2 самолета B–17 за разузнавателни мисии в този район. Полетите установяват, че руснаците използват пленени германски радари.
Мисиите по ЕЛРАЗ стават практика за американските въоръжени сили. ВВС (обособени като самостоятелен род войски през 1947 г.) използват модифицирани бомбардировачи B–29 Суперфортрес, а военноморския флот — хидроплани PBM Маринър, модифицирани PB4Y–2 Прайвътиър и модифицирани патрулни самолети Либърейтър.
През юни 1950 г. — в началото на Корейската война, САЩ използват RB–29 за фотографско разузнаване над Северна Корея, а по-късно и турбореактивния самолет RB–45C Торнадо. От есента на 1950 г. и 2-та самолета се ескортират от изтребители, за да ги защитават от китайските прехващачи МиГ–15, които кръжат непрекъснато над Северна Корея. Въпреки че американските разузнавателни самолети са били атакувани, а някои и сериозно повредени, нито един не е бил свален.
През май 1952 г. американските военновъздушни сили извършват 2400 фоторазузнавателни полета, а от април 1952 до март 1953 г. — средно 1792 полета на месец. През март 1953 г. армията получава 64 657 снимки. Военноморският флот също изпълнява фоторазузнавателни мисии, повечето със самолети F2H–1P Банши, които могат да излитат както от самолетоносачи, така и от земни бази.
В началото на Студената война САЩ разработват програма за използването на БАЛОНИ за аероснимки. Освен балони, оборудвани с фотокамери (проект МОБИ ДИК), над СССР се изпращат и няколко балона с оборудване за разкриване на радарни системи (проект Гранд юниън). Носени от вятъра от запад на изток, те трябвало да достигнат западната част на Тихия океан и Аляска. Тези опити се оказват напълно безуспешни. Оборудването не функционирало, контролиращите устройства давали отклонения, самите балони се откривали трудно впоследствие, а много от тях се приземявали в Съветския съюз.