Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Вж. РАБАНИ, АЛИ НАГИ.
Салон Кити
Едно от заведенията на германската Служба за сигурност (СД), в което според германския ръководител на шпионажа ВАЛТЕР ШЕЛЕНБЕРГ „важни посетители от други страни могат да бъдат забавлявани в дискретна атмосфера и… да им бъде предложена прелъстителна дамска компания. В подобна атмосфера и най-непреклонният дипломат може да се поддаде и да разкрие полезна информация“.
Помещавал се е в огромна къща в изискан район на БЕРЛИН. Салонът е описан в „Мемоарите на Шеленберг“ („The Schellenberg Memoirs“, 1956):
В специални двойни стени бяха монтирани микрофони, свързани с магнетофони, които записваха всяка произнесена в салона дума. Трима специалисти от нашето управление, обвързани с клетва, обслужваха тази апаратура. В салона работеха голяма група готвачи и сервитьори. На гостите се оказваше голямо гостоприемство и им се предлагаха най-изискани ястия и напитки.
Жените са били вербувани от средите на „най-добре подготвените и образовани дами на интимната светлина“. Според Шеленберг „доста от дамите от висшите слоеве на германското общество бяха преизпълнени с желание да служат на страната си именно по този начин“.
Салонът има изумителен успех при събирането на тайни от клиентите, предимно чуждестранни дипломати. Понякога са го използвали и нацистки лидери, предимно РАЙНХАРД ХАЙДРИХ. Тогава, разбира се, микрофоните са били изключвани.
Салют
Съветска космическа пилотирана орбитална станция, използвана както за научни изследвания, така и за военни цели, включително разузнаване. Салют 1 е изведен в орбита на 19 април 1971 г. Това е първата в света космическа станция. На 7 юни същата година космически кораб се свързва успешно със Салют 1 и трима космонавти се прехвърлят в орбиталната станция. Те работят в лабораторията до 29 юни.
(При връщането си на Земята и тримата космонавти загиват поради разхерметизация на спускаемия апарат. Те не са имали скафандри. При следващите полети на Салют космонавтите са със скафандри и затова екипажът е намален от трима на двама души.)
Салют 1 остава в орбита по-малко от 6 месеца.
Последната орбитална станция от тази серия — Салют 7 — е изведена в орбита на 19 април 1982 г. Огромният 21-тонен комплекс е на орбита 470 км над Земята и действа до началото на 1991 г.
До станциите Салют има непрекъснато движение — изпращат се хора, провизии и оборудване. Вероятно командирът на станцията винаги е бил военен, въпреки че придружаващите го инженери са цивилни лица. С работата си на тези лаборатории съветските екипажи натрупват значително повече часове в орбита, отколкото американските им колеги.
Съветски официални лица заявяват, че космонавтите на тези станции, докато са в орбита около Земята, провеждат визуално наблюдение с камери, спектрометри и многоспектрални електрооптически сензори. В официалната публикация на правителството на САЩ „Съветското космическо предизвикателство“ („The Soviet Space Challenge“, 1987) се заявява, че при тези наблюдения се използват „уреди за разузнаване и насочване на бойни системи“.
Доколкото е известно, Салют 1,2,3 и 5 са имали военно предназначение, а Салют 4, 6 и 7 — гражданско. Впрочем това разделение е условно. От Салют 7 например се провеждат изпитания на нов радар, предназначен за откриване на подводници.
Името Салют (думата означава поздрав) е в чест на първия космически полет с човек на борда — Юрий Гагарин, извършен 10 години преди изстрелването на Салют 1 в орбита.
Космическите станции Салют са последвани от серията МИР, като първата е изведена в орбита през 1986 г. Подобни ОБИТАЕМИ ОРБИТАЛНИ ЛАБОРАТОРИИ са планирани и от Съединените щати, но не са изстрелвани.
Сам
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на визитата на британска мисия в Москва през август и септември 1941 г. за установяване на връзка и взаимодействие между британските разузнавателни служби и съветското НКВД.
Британската делегация е подбрана и изпратена от СИО (Специални изпълнителни операции) с ръководител ДЖОРДЖ ХИЛ — бивш сътрудник от МИ–6. ЧАПМАН ПИНЧЪР — репортер, специализирал се в журналистически разследвания, пише в „Твърде секретно, твърде дълго“ („Too Secret Too Long“, 1984): „Изборът на Хил бе нещо изключително, тъй като руснаците знаеха, че е бил свързан с друг шпионин — Сидни Райли, по време на неуспешния опит да бъдат убити членове на болшевишкия комитет след Руската революция.“ (Вж. РАЙЛИ, СИДНИ.)