Енциклопедия на шпионажа

(През 1973 г. двойка самолети Беър лети до Конакри, Гвинея. Няколко пъти — изглежда, от Куба и от Конакри, се изпълняват координирани разузнавателни полети над южната и централната част на Атлантика. Съветските самолети престават да излитат от Конакри през 1977 г. и обичайният маршрут за Беър D се променя — използват се летища в Луанда, Ангола. Тези полети пресичат Атлантическия океан между Куба и Ангола.)

По време на Студената война Съветският съюз разработва няколко типа специализирани самолети за стратегическо разузнаване. Най-яркият представител на този клас е стратегическият разузнавателен самолет RSR, който в действителност нито веднъж не се издига във въздуха. Проектът е приет през 1953 г., когато започва и работата по американския U–2. Но замисълът на съветските конструктори е значително по-амбициозен: да създадат самолет, способен да развива скорост 2960 км/ ч и да е с таван на полета 33,3 км. Американският самолет е предвиден за скорост, близка до звука, и таван 23,3 км. Проектът на RSR бил толкова радикален и фантастичен, че се наложило да бъде създаден промеждутъчен модел, какъвто е NM–1, произведен 1959 или 1960 г. Но NM–1 показва много недостатъци (леснообяснимо, като се има предвид революционният конструкторски замисъл) и изпълнението на програмата е преустановено. Подобен на американския U–2 като замисъл и принцип на работа е М–17 МИСТИК, разработен от конструкторското бюро на Мясишчев. Той влиза в експлоатация в началото на 80-те години. Лети на над 23,3 км височина и като U–2 е бавен — развива скорост едва 750 км/ч. И накрая, както своят американски аналог съветския самолет освен разузнавателни извършва и научноизследователски полети.