Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В началния етап на войната първите стъпки във военното разузнаване са наблюденията на самите пилоти. Впоследствие вторият член от екипажа вече е с фотоапарат. По-късно на задното крило до картечницата се закрепват по-големи камери. След време отдолу на корпуса е бил прорязван специален отвор за фотоапаратурата.
Пилотите и на Антантата (Великобритания, Франция, Италия, Русия, САЩ), и на Централните сили (Германия и Австрия) осъществяват дълги полети за аероснимки, както и за общо разузнаване. Един ефикасно действащ разузнавателен самолет може да достави повече сведения за командването, отколкото неколкостотин, ако не и хиляди кавалеристи. Полетите се извършват обикновено през деня на голяма височина и често се съпровождат от изтребители, които охраняват разузнавателния самолет от евентуална вражеска атака. Снимат се придвижването на вражеските войски, линията на окопите на Западния фронт, а също големи градове и други важни населени пунктове. Специалисти разчитат снимките, разглеждат ги в подробности и за най-малките промени в пейзажа, които биха разкрили движението на врага и дори намеренията му.
В края на войната само германците правят от въздуха по 4000 снимки на ден. ДЕЙВИД КАН — специалист по немско военно разузнаване, отбелязва в книгата „Шпионите на Хитлер“ („Hitler’s Spies“, 1978): „След 1917 г. и Антантата, и Централните сили толкова се страхували [от въздушното разузнаване], че никой не смеел да променя местоположението на войските през деня.“
Един от най-популярните самолети за въздушно разузнаване през Първата световна война е британският Де Хавиланд D.H.4. Много от тях са били пригодени специално за фоторазузнаване. Най-впечатляващите разузнавателни самолети от това време са руските бомбардировачи Иля Муромец — първите в света 4-моторни бойни самолети. За периода 1915–1917 г. 40 от тях извършват около 440 полета над вражеска територия. По време на всеки полет (за разузнаване или бомбардировки) са били оборудвани със стационарни фотокамери и като краен резултат руското командване получава 7000 въздушни снимки.
Бомбардировачът Иля Муромец спада към самолетите с далечен обсег на действие и затова справедливо може да се приеме за първия в света стратегически разузнавателен самолет. Онези самолети, които събират информация за отбраната, складовете и базите за снабдяване, а също така и за придвижването на войските и корабите на противника на фронтовата линия, извършват ТАКТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ.
През април 1917 г. Съединените щати влизат във войната — те вече имат опит във въздушната фотография. През 1916 г. в наказателната експедиция на генерал Джон (Блекджек) Пършинг в Мексико се провеждат немалко фоторазузнавателни операции. В хода на операцията за фоторазузнаване и визуални наблюдения участват около 15 двумоторни самолета Джени, построени в заводите Къртис.
Между Първата и Втората световна война много страни бележат напредък в развитието на въздушната фотография. С наближаването на войната в Европа през 1936 г. френските военновъздушни сили започват фоторазузнавателни полети над Западна Германия. През февруари 1939 г. австралийският пилот СИДНИ КОТЪН извършва за френското и британското разузнаване няколко полета за аероснимки над Германия, Италия и Северна Африка, тайно пилотирайки модернизирания 12-А Суперелектра от корпорация Локхийд.
В навечерието на Втората световна война Луфтвафе използва германския пътнически дирижабъл ГРАФ ЦЕПЕЛИН през пролетта на 1939 г. за радиотехническо разузнаване над току-що създадената британска радиолокационна станция. Екипажът има за задача да определи дължината на вълните, на която работят британските радари, и разположението на радиолокационните комплекси. По-късно тези мисии са наречени ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ или радиолокационно наблюдение. Луфтвафе избира дирижаблите, тъй като самолетите по това време не са били пригодени за изпълнение на такива задачи. Граф Цепелин, базиран във Франкфурт, прави първия си наблюдателен полет в края на май 1939 г., но поради проблеми с оборудването не успява да получи необходимите данни. Вторият полет — в началото на август 1939 г., също е неуспешен. Дирижабълът е засечен от британски радар по време на първия му полет, но при втория остава незабелязан. Граф Цепелин обаче го наблюдават хора от земята и когато лондонският вестник Дейли телеграф публикува информацията, немското правителство отрича цепелинът да е напускал Германия и да се е доближавал до бреговете на Англия.