Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
По време на тази война — от 1939 до 1945 г., всички воюващи страни използват самолети за разузнаване и наблюдение. Отначало с фотокамери се оборудват обикновени бойни самолети, като най-често ги монтират на мястото на картечниците. Особено успешни в наблюдателните мисии за Великобритания са изтребителите СПИТФАЙЪР и 2-моторните МОСКИТО, конструирани специално за фоторазузнаване (вариант PR — за фоторазузнаване и вариант FR за разузнавателни полети и редовни бойни полети). Последните — многофункционални самолети — са известни с възможността си да осъществяват полети на дълги разстояния при висока скорост, която им позволявала лесно да избягат от вражеските изтребители.
Основните германски самолети за тактическо разузнаване са варианти на Me–109 — най-успешния изтребител от началото на войната, 2-моторният Me–110 и изтребителите Me–210. Няколко германски самолета тип бомбардировачи се използват за разузнавателни цели: Ju–86P и Ju–86R извършват успешни снимки от голяма височина. Ju–88 лети през цялата война и на всички фронтове. Първият в света реактивен изтребител AR 234 БЛИЦ (Светкавица) широко се прилага за разузнавателни полети на дълги разстояния през последната година от войната.
Великобритания влиза във войната с малки възможности за въздушно наблюдение и е принудена да разчита на гражданския пилот СИДНИ КОТЪН и самолета му за първите снимки на германски обекти. Но скоро тази роля е прехвърлена на разузнавателните варианти на успешните Спитфайър и Москито.
Американските военновъздушни сили също модифицират някои стандартни бойни самолети за изпълнение на разузнавателни мисии, сред които:
ИЗТРЕБИТЕЛИ:
P–38 Лайтнинг (с ново означение F–5)
P–51 Мустанг (F–6)
P–61 Блек уидоу (F–16)
P–80 Шутингстар (F–16)
БОМБАРДИРОВАЧИ:
B–24 Либърейтър (F–7)
Москито (F–8)
B–17 Флаинг фортрес (F–9)
B–25 Мичъл (F–10)
B–29 СУПЕРФОРТРЕС (F–13)
A–26 Интрудър (FA–26)
Военноморската авиация приспособява за разузнаване бомбардировача PB4Y–1P Либърейтър и изтребителя_ F6F–5P Хелкет_, базиран на самолетоносач.
През войната са създадени малко самолети, специално предназначени за разузнавателни мисии. Това са 2-моторните самолети F–11 и F–12, конструирани от индустриалеца Хауърд Хюз — пионер в авиацията. (Един от опитните образци — XF–11, пилотиран от Хюз, се разбива при изпитателен полет. На тежко ранения Хюз му дават кодеин, към който той се пристрастява. Хюз си пуска мустаци, за да скрие белег от катастрофата.) F–12 Рейнбоу е самолет за дълги полети, с 4 мотора. Построен е само 1 образец.
С времето фоторазузнаването става неделима част от всяка военна операция. Американската Девета военновъздушна ескадрила с база във Великобритания, а по-късно в Западна Европа извършва повече от 600 фоторазузнавателни операции на месец, за да подпомогне пехотата и военновъздушните сили през последната година от войната. Британските самолети също осигуряват фотопокритие на района.
През цялата война и съюзнически, и германски самолети се използват за транспортиране и пускане на АГЕНТИ на вражеска територия. Агентите и провизиите за тях и за партизаните се пускат с парашути на вражеска територия нощем. Понякога самолетите кацат на територията на врага, за да изтеглят агенти или информатори. За изпълнение на тези задачи често са били използвани трофейни самолети, което е облекчавало полета над вражеската територия. Луфтвафе например е разполагало със съветски 4-моторен TB–7 (AHT–42) и няколко американски B–17 Флаинг фортрес и B–24 Либърейтър за тази цел. Освен традиционното (с парашут) спускане германците използват и специални капсули (за трима души), закрепвани под крилете и спускани с парашут на земята. В капсулите освен за агентите е имало достатъчно място и за оборудването им. За изпълнение на подобни задачи германците сформират специално подразделение KG 200 (Kampfgeschwader 200).
Съюзническите военновъздушни сили използват и самолети за откриване на радарните системи на противника. Първата такава операция на САЩ е проведена през есента на 1942 г. в района на Соломоновите острови. Създадената във ВМС на САЩ група с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Каст Майк проджект — 1 използва за електронно разузнаване модифициран вариант на бомбардировач B–17 Флаинг фортрес. Базирана в Еспириту Санто на островите Нови Хебриди, групата извършва 8 мисии с американски и новозеландски екипажи. В кампанията за завладяването на Соломоновите острови и остров Нова Британия Каст Майк използва за електронно разузнаване хидроплани — „летящи лодки“ — PBY–5A Каталина, а в средата на 1944 г. лети до Филипините, за да засече японски радарни станции. За електронно разузнаване на противника ВМС на САЩ също използват модифицирани TBM Авенджър, излитащи от самолетоносачи. Армейската авиация на САЩ започва да изпълнява полети за електронно разузнаване на Алеутските острови, изпращайки там B–24A Либърейтър със задачата да открие японски радарни инсталации. Самолетът извършва 3 мисии от Адак, Аляска, през март 1943 г. Основно преобразуваният B–17F Флаинг фортрес на армейската авиация също извършва мисии за ЕЛРАЗ през май 1943 г. в района на Средиземно море от бази в Северна Африка. (При тези мисии работят заедно с модифицирани британски бомбардировачи Уелингтън.)