Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Вратата отказа да се отвори, въпреки че бе отключена. Той смаза частите ѝ. Защо не се помръдваше?
Кремът, разбира се, досети се той. Той призова Острието си и направи няколко бързи разреза около вратата. Тогава успя да я отвори с усилие. Старата капандура се отвори и го изведе на самия връх на града-кула.
Той се усмихна и прекрачи на покрива. Пет дни проучвания бяха отвели Адолин и Навани в дълбините на града-кула. Далинар обаче се стремеше да достигне върха.
За такава грамадна постройка покривът всъщност бе относително малък и не толкова покрит с крем. Вероятно на такава височина по време на бурите падаше по-малко дъжд, пък и всеки знаеше, че кремът е по-гъст на изток, отколкото на запад.
В името на Бурите, беше нависоко. Ушите му на няколко пъти заглъхнаха, докато се изкачваше към върха с изобретения от Навани фабриал за издигане. Тя говореше за противотежести и свързани скъпоценни камъни, изпълнена с преклонение пред технологията на древните. Той разбираше само, че откритието ѝ му позволи да не изкачва около стотина стълбища.
Пристъпи на ръба и погледна надолу. Под него всеки от пръстените на кулата се разширяваше малко повече от предишния. Шалан е права, рече си той. Това са градини. Всеки от външните пръстени е предназначен за отглеждането на храна. Не знаеше защо източната страна на кулата е равна откъм Произхода. По нея нямаше тераси.
Той се надвеси. Далече, толкова далеч надолу, че му се зави свят, различи десетте стълба, които поддържаха Портите на Обета. Онази за Пустите равнини проблесна и върху нея се появиха много хора. Развяваха знамето на Хатам. С изпратените от учените на Далинар карти, на Хатам и на останалите им отне само около седмица бързо придвижване да достигнат Портата. Войската на Далинар прекоси същото разстояние много внимателно — внимаваха за нападения на паршендите.
Щом погледна стълбовете от това положение, той разпозна, че и в Колинар има такъв. Той образуваше основата, върху която бяха построени дворецът и кралският храм. Шалан предполагаше, че Ясна е опитвала да отвори Портата на Обета там — в бележките ѝ пишеше, че Портите на Обета във всеки град са здраво залостени. Отворена беше единствено Портата в Пустите равнини.
Шалан се надяваше да разбере как да използва останалите, нищо че при сегашните изпитания се оказаха някак си заключени. Ако успееше да ги задейства, светът щеше да стане много, много по-малък. Разбира се, ако от него останеше нещо.
Далинар се обърна и вдигна поглед към небето. Пое дълбоко дъх. Затова беше дошъл на върха.
— Ти изпрати тази буря, за да ни унищожиш! — провикна се той към облаците. — Изпрати я, за да прикриеш в какво се превръщат Шалан и Каладин! Опита да спреш това преди то да е започнало!
Мълчание.
— Защо ми изпращаш видения и ми казваш да се подготвям! — викна Далинар. — А после опитваш да ни унищожиш, когато ги следваме?
ОТ МЕН БЕ ПОИСКАНО ДА ИЗПРАТЯ ВИДЕНИЯТА, КОГАТО ВРЕМЕТО НАСТЪПИ. ВСЕМОГЪЩИЯТ ГО ПОИСКА ОТ МЕН. НЕ МОЖЕХ ДА НЕ СЕ ПОДЧИНЯ, КАКТО НЕ МОГА ДА СЕ ОТКАЖА ДА ПРОИЗВЕЖДАМ ВЕТРОВЕТЕ.
Далинар вдиша дълбоко. Отецът на Бурите му отвърна. Благословен да е, отговори.
— Тогава виденията са били негови — продължи Далинар, — а ти си бил средството за подбиране на ония, които ги получават?
ДА.
— Защо ме избра? — попита Далинар.
НЯМА ЗНАЧЕНИЕ. ТВЪРДЕ БАВЕН БЕШЕ. ПРОВАЛИ СЕ. ВЕЧНАТА БУРЯ Е ТУК И ДУХЧЕТАТА НА ВРАГА СЕ НАСТАНЯВАТ В ДРЕВНИТЕ. СВЪРШЕНО Е. ЗАГУБИХТЕ.
— Каза, че си бил частица от Всемогъщия.
АЗ СЪМ НЕГОВО… ДУХЧЕ, БИ МОГЪЛ ДА КАЖЕШ. НЕ СЪМ ДУШАТА МУ. АЗ СЪМ СЪЗДАДЕНИЯТ ОТ ЧОВЕЦИТЕ СПОМЕН ЗА НЕГО, СЛЕД КАТО ГО НЯМА. ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА БУРИТЕ И НА БОЖЕСТВЕНОТО. АЗ НЕ СЪМ БОГ. АЗ СЪМ САМО СЯНКА НА ТАКЪВ.
— Ще приема това, което мога да получа.
ТОЙ ИСКАШЕ ДА ВИ НАМЕРЯ, НО ВАШИЯТ РОД НОСЕШЕ САМО СМЪРТ НА МОЯ.
— Какво знаеш за предизвиканата от паршендите буря?
ВЕЧНАТА БУРЯ. ТЯ Е НЕЩО НОВО, НО Е ЗАМИСЛЕНА ОТДАВНА. СЕГА ОБИКАЛЯ СВЕТА И НОСИ СЪС СЕБЕ СИ СВОИТЕ ДУХЧЕТА. ВСЕКИ ОТ ДОКОСНАТИТЕ ОТ НЕЯ ДРЕВНИ ЩЕ ПРИЕМЕ НОВАТА СИ ФОРМА.
— Пустоносни.
ТОВА Е ЕДНА ОТ ДУМИТЕ ЗА ТЯХ.
— Вечната Буря наистина ще дойде отново?
РЕДОВНО КАТО ОБИКНОВЕНИТЕ БУРИ, НО ПО-НАРЯДКО. ВИЕ СТЕ ОБРЕЧЕНИ.
— И тя ще преобрази паршите. Няма ли начин да бъде спряна?
НЯМА.
Далинар затвори очи. От това се страхуваше. Да, войските му бяха победили паршендите, но те бяха само частица от предстоящото. Скоро щеше да се изправи срещу стотици хиляди такива.