Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Десет къси стълба обрамчваха стаята, а в средата ѝ стърчеше още един.
— Е? — попита Каладин и вдигна поглед от оня, който разглеждаше. Шалан обикаляше около друг; изглеждаше много по-малко изтощена от времето на първото им стъпване в града. Въпреки че дните им в Уритиру бяха трескави, няколко нощи здрав сън се отразиха съвсем добре на всички.
Като отговор на въпроса Далинар извади от джоба си сфера и я вдигна. После вдъхна Светлината на Бурята.
Очакваше усещането за буря вътре в него, както му го бяха описали Каладин и Шалан. Тя го подтикваше да действа, да се движи, да не стои на едно място. Не изпитваше нещо като Вълнението по време на битка — както го очакваше.
Почувства как раните му зарастват по познатия начин. Осъзна, че го е правил и преди. На бойното поле? Сега усещаше ръката си съвсем наред, а порезната рана в страната вече почти не го болеше.
— Ужасно несправедливо е, че успяхте от първия опит — отбеляза Каладин. — На мен ми отне цяла вечност.
— Дадоха ми указания — обясни Далинар, пристъпи в стаята и прибра сферата. — Отецът на Бурите ме нарече Обвързващ.
— Това е името на един от ордените — рече Шалан и опря пръсти на стълба. — Това ни прави трима. Бягащ по вятъра, Обвързващ, Тъкач на светлина.
— Четирима — донесе се глас откъм стълбището. В осветената стая влезе Ренарин. Той ги погледна, после се дръпна.
— Сине? — попита го Далинар.
Ренарин остана в тъмното, свел поглед.
— Без очила… — прошепна Далинар. — Вече не ги носиш. Стори ми се, че опитваш да изглеждаш като воин, но не е това. Светлината на Бурята е излекувала очите ти.
Ренарин кимна.
— И Мечът — продължи Далинар, пристъпи и хвана сина си за рамото. — Чуваш писъци. На арената с теб е станало това. Не можеш да се биеш заради виковете в главата, предизвикани от призоваването на Меча. Защо? Защо не каза нищо?
— Мислех си, че е в мен — прошепна Ренарин. — В моя ум. Глис обаче казва… — Ренарин примигна. — Съзерцаващ истината.
— Съзерцаващ истината? — попита Каладин и погледна Шалан. Тя поклати глава. — Аз бягам по ветровете. Тя тъче светлина. Сиятелният господар Далинар изковава връзки. Ти какво правиш?
Ренарин срещна погледа на Каладин.
— Аз виждам.
— Четири ордена — изрече Далинар и гордо стисна рамото на Ренарин. Бурите да го отнесат, момъкът трепереше. Какво го притесняваше тъй много? Далинар се обърна към останалите. — Сигурно и другите ордени се завръщат. Трябва да намерим ония, които духчетата са избрали. И то бързо, понеже ни е сполетяла Вечната Буря, а тя е по-лоша от предвижданията ни.
— Как така? — попита Шалан.
— Тя ще промени паршите — обясни Далинар. — Отецът на Бурите го потвърди пред мен. Когато тази буря удари, тя ще върне Пустоносните.
— Преизподня — рече Каладин. — Трябва да се върна в Алеткар, в Огнекамък.
Той се насочи към изхода.
— Войнико? — повика го Далинар. — Аз направих всичко според силите си, за да предупредя нашия народ.
— Моите родители са там — възрази Каладин. — И градоначалникът на града ми има парши. Тръгвам.
— Как? — попита го Шалан. — Ще прелетиш цялото разстояние?
— Ще падам — уточни той. — Но иначе да.
После се спря на входа.
— Колко Светлина ще изисква това, синко? — попита го Далинар.
— Не знам — призна си Каладин. — Вероятно много.
Шалан погледна Далинар. Нямаха достатъчно Светлина на Бурята. Хората от становете носеха заредени сфери, но задействането на Портата на Обета изискваше много Светлина в зависимост от това колко хора са доведени. Светването на лампите в помещението в средата на Портата на Обета беше най-малкото, необходимо за задействането на съоръжението. Довеждането на много хора изтощаваше отчасти и донесените от тях заредени скъпоценни камъни.
— Ще ти дам, каквото мога, момко — продължи Далинар. — Имаш благословията ми да вървиш. Може би ще ти остане достатъчно, та после да отидеш в столицата и да помогнеш на хората там.
Каладин кимна.
— Ще си събера нещата. Трябва да напусна до час.
И той се стрелна от стаята надолу по стълбите.
Далинар вдиша още Светлина и усети как последната му рана изчезва. Изглежда човек лесно привикваше на това.
Той прати Ренарин да говори с краля и да изиска няколко изумрудени броама, които Каладин да заеме за пътуването си. Елокар най-после бе пристигнал и то в обществото на неколцина хердазийци. Единият от тях твърдеше, че името му трябвало да бъде добавено към списъка на алетските крале…
Ренарин енергично тръгна да изпълни нареждането. Изглежда искаше нещо, което да може да върши.