Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

Чудех се как Били ще успее да открие с кого именно трябва да разговаря. Не ми се наложи да мисля дълго обаче, тъй като хлапето не си поплюваше. Изведнъж се материализира точно в центъра на битката – пред портите на крепостта – и ревна с такъв гръмовен глас, че от огромните борове покрай нас започнаха да падат шишарки:

– РОДÀТА НА БРЕМЕННАТА – ПРИ МЕН! НЕЗАБАВНО!!!

Всички озадачени прекратиха млатенето. Една скоба – виждали ли сте как озадачен орк се почесва замислено със сабя или копие по бузата? Или по ухото? Хм, значи много сте изпуснали. Честно ви казвам, само за няколко мига армията на урук-хаите претърпя повече поражения, отколкото за предните три дни клане...

Но да не се отплесваме. Докато филмаджиите си крещяха един на друг „Стоп!“, „Тоя пък откъде се взе?“, „Дай втори дубъл“ и други такива непонятни думички, при Били тихомълком и без видимо желание допълзяха като костенурки трима елфи и два урук-хая.

– Да започнем с въпрос. Някой случайно да не знае кой съм аз и на какво съм способен, когато се ядосам? – ухили се младежът.

Всички закимаха усърдно.

– Дотук добре. Защото съм само на крачка от това да се ядосам, и то доста. Сега втори въпрос: какво смятате да правите с булката? Жокер: отговор „ще я хвърлим кладенеца“ не се приема.

Елфите опитаха да възразят нещо, но Били ги погледна така смразяващо, че чак ушите им повяхнаха.

– Ми... шефе... то е наше внуче, така че те нека си я гонят – ние ше си я земем – обади се един от двамата възрастни орки.

– Ние пък как ще ви я дадем... стой, та гледай... – озъби се по-високият дългоушко. Май това беше бащата на булката. Ама с тия елфи с техните метросексуални лица, еднакви гласове и пълна липса на първични и вторични полови белези... човек никога не можеше да е сигурен.

– Стига сте се джафкали! Честно, не мога да ви разбера, народе... не стига, че се избивате за глупости, ами и го правите, без да сте пили кафе. Варвари... Сега, значи правим така: първо, булката не се изхвърля по кладенци, не се води за аборт при бабите от Ланкърк, не се прогонва от стадото или както там му викате... абе с две думи, държите се цивилизовано. Второ, дължите извинение и някакво подходящо обезщетение на роднините на измъчвания и убит от вас урук-хай. Трето и последно, след като се роди бебето, бабите и дядовците има равни права да виждат и да се грижат за него. Абсолютно равни. По седмица или по месец всеки – вие ще си се уточните помежду си. А, и четвърто – ако искате, когато се роди бебето, може да ме повикате за кръстник. Стар мерак ми е.

Единият от елфите, видимо побеснял, се опита да каже нещо. Поне според мен. Барни пък се кълнеше, че оня посегнал към лъка си. Според Манфред пък русокосото манекенче наплюл Били. Каквото и да е станало наистина тогава, няма значение. Важното бе, че хлапето вдигна лявата си ръка, сви юмрук и рязко я спусна надолу, все едно дърпаше някакво гигантско тоалетно казанче. Ние вече си бяхме научили урока и затворихме очи. Нито орки, нито елфи обаче знаеха за ярковиолетовата светкавица, която съпровождаше повечето магии на малкия. Когато отново можеха да виждат, пред тях се разкри идилична картина с маслени бои: огромно поле с маргаритки – там, където някога бе стояла войската на елфите – и осеяно с заледени камъни усое – там, където бяха се окопали урук-хаите. Само роднините на бременната не бяха загубили човешкия... м-м-м, така де, техния си вид и тъпо се огледаха наоколо.