Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Разпалих яростни спорове, които сестра 657 накрая сякаш поля е кофа студена вода:
— Не твърдя, че промяната на формата е невъзможна, но засега остава едно голямо „ако“…
— Не бъди толкова скептична — укорих я. — Ние сме в самата основа на Съпротивата, но все някой по-нагоре е достатъчно схватлив и с подходящите връзки. Защо не пробутаме идеята на водачите си, за да чуем поне техния отговор? Можеш ли да го уредиш?
— Ще се опитам, но си оставам на мнението, че това са вълшебни приказки за дечица!
Бях на Медуза вече половин година, когато все пак получих жадувания отговор. Отдадох дължимото на големите шефове в Съпротивата за предпазливостта им. А препредадената за нас информация беше и добра, и лоша, просто защото нямаше как да се възползвам незабавно от нея.
Да, всички хора на Медуза носеха в себе си приказната способност за преобразяване. Само че, за да я овладеят, налагаше се отначало да развият усет за своите микроби на Уордън и връзките помежду им. Щом човек се научеше да си „говори“ с мъничетата, имаше нужда от малко хипноза или сеанс в психомашина, за да постигне желанието си. Уви, никой не бе открил как точно трябва да стане това. Малцината овладели дарбата тъй и не успяваха да обяснят смислено своите действия, нито дори да опишат преживяванията си. Никого не бяха обучили. Ако някой бе напълно лишен от „усета за връзката“, както те го наричаха, и най-гениалният психодоктор едва ли щеше да му помогне.
Налагаше се всеобщото убеждение, че малцинството от способни да се преобразяват се ражда с тази дарба. Известно време властите обръщали внимание на подобни хора, дори ги натиквали в специално укрепление далеч от очите на останалите. Надявали се и потомството им да се роди със същия усет, само че надеждите им останали излъгани. Доколкото имаше някакви достоверни сведения за Дивите, самите те можеха често да се променят, но никой не знаеше дали го правят с волево усилие, или под натиска на извънредно суровите условия, в които се мъчеха да оцелеят.
Аз не се съмнявах, че разковничето наистина се крие в схемичката „стимул-реакция“. Да, ама кой стимул пробуждаше прословутия усет? Нелегалните от Съпротивата не бяха открили ключа към скритото съкровище, пък май и не вярваха много-много, че го има, поне на думи. Но щом определени условия или дори психосеансите принуждаваха хората да си сменят пола, значи съществуваше начин да се предизвика и останалото!
Предполагах, че все същият усет дава приказното могъщество, с което бяха надарени властниците на Лилит. И там огромното мнозинство нямаше достъп до силата. Или те бива, или си оставаш в калта докато пукнеш. Тази мисъл ме потискаше. Ами ако и аз не съм от късметлиите?
На Харон и Цербер обаче всеки получаваше достъп до скритите в микробите възможности, макар и в различна степен. На първия споменат свят за това беше необходимо да те учи умел наставник. А на Цербер способността изобщо не зависеше от волята и засягаше всички почти без изключения. Твърде очебийните разлики в условията на останалите три планети никак не ми помагаха да разнищвам догадките си…
Колкото и да ме предупреждаваха, останах много засрамен от стъписването си, когато за пръв път станах свидетел на промяна на пола. Изобщо не беше постепенно, ами се извърши за броени дни. Откъдето и да го погледнете, обществото на Медуза беше абсолютно лишено от полови предразсъдъци. Е, на цивилизованите светове също цареше равенство между половете, но това не премахва разликите в телосложението и хормоните, нали? Нито мъжете разбираха докрай жените, нито обратното. Просто не бяха опитали на свой гръб какво е да си от другата страна. А на Медуза стигаше някакво чудато нагаждане на микробите, като човек дори можеше и сам да поиска подобна трансформация при среща с психодокторите. Затова се бях вкопчил тъй здраво в теорийките си за пълното преобразяване.
Колкото и да умувах, все опирах до Дивите. Разпитвах полека и внимателно, за да установя накрая, че никой не знае нищо повече за тях, освен че живеят в първобитни племена от ловци и събирачи на корени. На обикновените жители на Медуза едва ли би хрумнало да съчиняват романтични предания за битието им. Смътната заплаха да се лиши от електричеството, бусовете и автоматите за храна смразяваше от страх дори най-храбрия сред познатите ми. Дразнех се, но разбирах народеца. Озадачавах се обаче, че управниците също търпят Дивите. Нали те с нищо не допринасяха за регулираното общество… е, и нищо не взимаха от него! Оставаха си независим елемент, обсебил незавладените части от планетата, тоест почти цялата Медуза. От горчив опит знаех, че типове като Ипсир и шайката му трудно биха понесли такъв дразнител. Изкривената им психика би ги накарала на всяка цена да отнемат свободата на онези племена. Освен ако не беше налице някое от трите условия: