Катерина де Медичи [bg]

– Ами Лучия? – попитах.

Той нададе стон, който прозвуча и като нервен смях. Надигна се, подпрян на ръце.

– Тя е лъжкиня. Детето не е от мен.

Ненадейно булото на сляпата любов се вдигна и аз видях ясно истината – Иполито бе изпил много вино, преди да дойде при мен. Най-пламенно протичаха срещите ни, когато беше пиян. Собственият му отговор явно го стресна; той се ухили глупаво на думите си, после на мен.

– А коя е Кармела? – настоях. – А Шарлот?

– Катерина – приласка ме с усмивка той, ала осъзна колко ме е разгневило неволното му признание и за да не ме изгуби, се престори на ядосан. – Кой ти наговори такива лъжи? Сандро, нали? Зарекъл се е да ни опропасти живота!

– Махай се. Пиян си и жалък. Върви си – отсякох.

– Не ме отхвърляй – присъска заплашително Иполито. – Полагаш ми се по рождение!

– Нищо подобно – отвърнах със същото ожесточение.

Той ме сграбчи свирепо за китката. Извиках от болка. С една ръка прикова ръцете ми над главата, а с другата хвана твърдата плът, решен да проникне в мен.

Много мисли се раждат през времето, достатъчно да си поемеш дъх, и през това време аз претеглих възможностите си. Да се предам и да се моля да не забременея, а на сутринта да потърся закрилата на дона Лукреция. Да продължа борбата, очевидно обречена на провал. Да изкрещя с пълно гърло, та Селена да дотича от преддверието. Никоя не ми хареса, понеже и трите даваха възможност на Иполито да ме обезчести. Предвид предишното ми кокетно поведение, никой нямаше да повярва в невинността ми. Оставаха само преговорите – Иполито обаче изглеждаше твърде обезумял за дискусии.

Заплюх го в очите с всичката слюнка, която успях да събера.

Той се подчини на естествения импулс да ги избърше и за миг изгуби равновесие, позволявайки ми да издърпам безценната си девственост нагоре към възглавниците.

Преди да се съвземе, го предупредих:

– Ще се съпротивлявам. Ще се разкрещя. Ще кажа истината – че си ме изнасилил. Пиян си!

– Малка кучка! – възкликна тихо и смаяно.

– Сандро ще ме подкрепи. Ще посочи основателно, че си обезпокоен, понеже пиянството и развратът са помрачили репутацията ти и си изгубил благоразположението на Климент.

Не исках да изляза права; исках от все сърце Иполито да се засмее нежно и да ме разубеди с по-силни доводи. Дългото му и гузно мълчание обаче разрушиха фантазията, че ме обичат пламенно и че скоро ще имам свой дом и семейство. Все пак бях едно невзрачно момиче, а той – най-красивият мъж на света.

Изпълзях възможно най-далеч от него, седнах, притиснала гръб в таблата на леглото, и обвих колене с длани. Копнеех да умра. Ала и аз бях хладна като Сандро и скрих болката си.

– Да продължа ли? – попитах го. – Да стигна ли до логичния извод, че който се омъжи за мен, ще изглежда най-законен владетел на Флоренция?