Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Междувременно трети селекционер на пшеница, Орвил Фогел от университета на щата Вашингтон в Пулман, се борел с проблем, причиняван от нитратния тор на Хабер–Бош. Наторените с него посеви израствали с дебели и високи стъбла. Това означавало, че при дъжд и вятър зреещата пшеница слягала под собствената си тежест и загнивала на земята. Семената на Салмън от Япония му дошли на помощ благодарение на четвърти селекционер на име Бъртън Бейлс. Фогел разказва историята:
„Понеже знаеше за проблемите ни със слягането на посевите, Б. Б. Бейлс изпрати колекция от полунискостеблени пшеници за предварително наблюдение в Пулман през 1949 г. От тях „Норин-10“ беше избран за кръстосване с „Бревор“, който по онова време се смяташе за най-устойчивия срещу слягане сорт с късо стъбло и високи добиви“.
Възможно е, заключил Фогел, още по-късото стъбло да предотврати слягането на пшеницата, да я спаси от загниване и да ѝ позволи да се адаптира към новия тор. Някои от новите кръстоски с „Норин-10“, особено „Бревор“, се оказали напълно способни да останат изправени, докато дават „наистина добри“ добиви, както посочва Фогел в записките си. Единственият проблем е, че тези кръстоски били много податливи на местните болести, така че Фогел продължил да експериментира в търсене на по-устойчива линия, преди да я извади на пазара.
Пети селекционер на пшеница дочул за експериментите на Фогел и го помолил за няколко проби. Това бил Норман Борлауг от Минесота, потомък на бегълци, напуснали Норвегия по време на картофения глад. След като изоставил кариерата си като лесничей, Борлауг започнал работа във фондацията „Рокфелер“ в Мексико, където целта му била да открие сортове пшеница, устойчиви на гъбичката, причиняваща болестта ръжда, но и даващи добри добиви.
Борлауг и екипът му постигнали добър напредък. Отначало нито един фермер в Мексико нямал доверие на новите сор-тове, макар че добивите били отлични. През 1949 г. Борлауг успял да убеди няколко души да засеят от неговата пшеница и да използват тор. Новината за по-високите добиви започнала да се разпространява. Фермерите открили, че могат да удвоят добивите си, а оттам и приходите си. През 1951 г. полетата с пшеница били из цяло Мексико. През 1952 г. сортът на Борлауг бил най-масов, а цялото производство на пшеница в страната се удвоило.
Скоро Борлауг също като Фогел се увлякъл по проблема с полягането на посевите. Претърсил цялата колекция от американските сортове пшеница, за да намери такъв, който не се свежда до земята, но без успех. При едно пътуване до Аржентина се заговорил на по питие с Бъртън Байлс, същия селекционер на пшеница за американското правителство, който изпратил семената „Норин“ на Фогел. Попитал Бейлс дали познава някакъв нискостеблен сорт, устойчив срещу полягане. Бейлс му разказал за „Норин-10“ и му предложил да се свърже с Фогел. Борлауг му писал и Фогел му пратил както чист сорт „Норин-10“, така и семена от хибрида „Норин-Бревор“. Борлауг започнал да ги кръстосва със своите мексикански пшеници и получил впечатляващи резултати:
„В кръстоските се пренесе не само джуджешкият ръст от дериватите на „Норин-10“, но и редица други гени, които увеличиха броя плодородни цветчетата във всяко класче, броя на класчетата в сложния клас и броя на поникналите растения“.
Борлауг също като Фогел установил, че новите сортове страдали от ръжда. Той обаче имал огромно предимство пред екипа във Вашингтон – отглеждал пшеницата на две различни места с голяма разлика в надморската височина, а това означавало, че по-ниските напоявани полета в северната част на долината Сонора можело да бъдат ожънати преди още пшеницата на голяма височина в планините в централната част на страната да бъде засята. Така Борлауг реално имал по две реколти на година в два различни сезона. Изпробвал десетки хиляди разновидности за устойчивост на ръжда. През 1962 г. Борлауг вече разполагал със сорт с комерсиална стойност и предложил на мексиканските фермери пшеница с късо стъбло, отлични добиви, ако се тори, силно устойчива на ръжда и на слягане.
Мексико била само една страна. Да заповяда шести селекционер на пшеница, Манзур Баджва от Пакистан. Баджва се срещнал с Борлауг, когато той отишъл в Пакистан през 1960 г., и веднага кандидатствал да работи с него в Мексико. Там сред кръстоските той идентифицирал линия пшеница с късо стъбло и устойчивост срещу ръжда и я използвал в долината на река Инд. Новият сорт привлякъл вниманието на министъра на земеделието в Западен Пакистан, Малик Кхуда Бакхш Буча. Научната общност в Пакистан обаче се отнесла с насмешка и заявила на Борлауг и Баджва, че мексиканската пшеница не е подходяща за страната, тъй като е податлива на местните болести, зависима е от торене, а така само пониквали бурени. Още по-голяма фантазия били теориите, че гените на новите сортове може да доведат до стерилност при добитъка, да отровят мюсюлманите и са заговор на ЦРУ да направят Пакистан зависим от американската технология. Така прогресът застинал на място.