Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
В началото на 1800-те години светът се натъкнал на огромно количество фиксиран азот и още два други елемента от ключово значение за растенията – фосфор и калий. Край брега на Перу имало малки островчета в богатото на риба море. Тази комбинация от обстоятелства привлякла милиони гнездещи там птици, предимно корморани и рибояди. Понеже там почти никога не вали, за да измие островите, богатите на вещества изпражнения на птиците се трупали век след век, докато се превърнали в сив пласт гуано с дълбочина десетки метри, пропит с карбамид, амоняк, фосфати и калий. Гуаното било перфектно за обогатяване на добивите на фермите. В средните десетилетия на деветнайсети век милиони тонове гуано били събрани при ужасяващи условия от договорни китайски работници, които всъщност били почти роби, за да се задоволят нуждите на земеделците във Великобритания и други части на Европа. Корабите се редели на опашки в продължение на месеци, за да натоварят прашния и вонящ товар.
Американският конгрес също отчаяно искал да получи достъп до гуаното и приел закон, че който американец открие остров с ценния тор в Тихия океан, може да го обяви за собственост на Съединените щати – ето защо толкова много тихоокеански атоли днес са американски. Малко острови се оказали толкова богати на гуано, колкото островите Чинча край Перу. До намибийските брегове също имало такава комбинация от богати морета и сух пустинен въздух и един търговец от Ливърпул отворил мина за гуано на остров Ичабое през 1843 г. През 1845 г. той товарел до 400 кораба, значително намалил височината на острова и водел разпокъсани битки с конкурентни миньори. Но гуаното на Ичабое и Чинчас скоро започнало да се изчерпва. Днес кормораните, рибоядите и пингвините са се завърнали на островите и бавно възстановяват гуаното.
Бумът с птичия тор позволил натрупването на големи богатства, но през 1870-те години тази търговия затихнала. Последвал бум с чилийска селитра, богата на азот сол, която се получавала от изваряване на каличе (калкрет), вид богати на минерали скални пластове, които се срещали в изобилие в пустинята Атакама. Те били образувани от пресъхването на древни морета, след това геоложките процеси издигнали пластовете в планините, където те останали неразтворени заради изключително сухия климат. Макар че мините и рафинериите се намирали предимно в Боливия и Перу, в тях работели най-вече чилийци. През 1879 г. Чили обявила война, завладяла ключови провинции, отрязала достъпа на Боливия до море и откъснала част от Перу. През 1900 г. в Чили се произвеждали две трети от тора в света, както и повечето експлозиви. Но най-богатите залежи на чилийските нитрати скоро започнали да показват признаци на изчерпване.
На този фон една реч на известен британски химик внезапно привлякла вниманието на света. Сър Уилям Крукс, богат и независим учен и спиритуалист, прочут с откриването на талия, с изолирането на хелия и с изобретяването на електроннолъчевата тръба, бил избран за президент на Британската асоциация за напредък на науката през 1898 г. Работата била за година и включвала задължението след това да бъде държана официална реч и да се съобщи нещо от голямо значение. Сър Крукс решил за говори по „проблема с пшеницата“, по-точно върху задаващата се вероятност светът да бъде обхванат от глад до 1930 г., освен ако не бъде открит начин за синтезиране на азотни торове, които да заместят чилийските нитрати. Пшеницата и тогава, и сега е най-масовата земеделска култура в света.
Предупреждението на Крукс било взето предвид особено в Германия. Страната използвала все по-големи и по-големи платноходи, за да внася чилийски нитрати, била водеща в света по този показател, тъй като трябвало да изхранва увеличаващото се население. Когато в годината след речта на Крукс Великобритания започнала война срещу южноафриканските бури, заселници от холандски и немски произход, известният немски химик Вилхелм Оствалд започнал да се чуди какво ще стане, ако войната се проточи и Британският кралски флот пресече търговията с Чили като ход да лиши Германия от суровината за производство на торове и барут? Оствалд се присъединил към надпреварата за фиксиране на азот от въздуха, но вместо да използва електричество като повечето си колеги, пробвал с химически катализатори, особено с желязо. През 1900 г. си помислил, че е успял да получи амоняк, но Карл Бош, който бил нает от химическата компания БАСФ, за да провери резултатите на Оствалд, преди гигантът да купи патентите му, открил, че всичко било просто мираж. Амонякът бил замърсител на желязото, получено от железен нитрид. Оствалд се обидил и се отказал.