Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
От другата страна на границата, в Индия, седмият генетик на пшеница в тази история, Момкомбу Самбасиван Суаминатан, също забелязал мексиканските сортове. Той поканил Борлауг в Индия през 1963 г., за да му помогне да убеди правителството да подеме интензивна програма за подобряване на пшеницата. Това била трудна задача. Както Борлауг казва по-късно:
„Когато питах за нуждата от модернизиране на земеделието, учените и администраторите обикновено отвръщаха: „Бедността е съдбата на селяните, те са свикнали“. Информираха ме, че земеделците били горди с ниския си статут и ме убеждаваха, че не искали никакви промени. Не вярвах нито на една дума, защото имах опита от Айова и Мексико“.
Индийските бюрократи били непреклонни, че мексиканската пшеница дори не бивало да бъде допускана в страната, да не говорим да бъдела насърчавана. Биолозите предупреждавали, че ако тази пшеница се провали, страната я чака опустошение и болести. Социалните учени говорели за „необратимо социално напрежение“ и бунтове, ако пшеницата се окажела успешна и така някои фермери започнели да печелят повече от другите. Ето как противниците на иновациите търсят всякакви доводи, колкото и абсурдни да са те, за да защитят статуквото.
Но Индия явно отчаяно търсела нови начини за изхранване на нарастващото население, гладът и недохранването били широко разпространени. Към края на 1960-те години, след като слабите мусони довели до глад, западните експерти започнали да отписват Индия като невъзможна за изхранване. Екологът Паул Ерлих предсказал, че до 1975 г. ще настъпи глад „с невероятни пропорции“. Друг известен природозащитник, Гарет Хардин, казал, че изхранването на Индия било като да позволиш на оцелелите от корабокрушение да се качат в и без това претоварена спасителна лодка, а през 1970 г. главният организатор на Деня на Земята заявил, че „вече е твърде късно да избегнем масов глад“. Двамата братя Уилям и Пол Падок, единият агроном, а другият служител в Министерството на външните работи, написали бестселъра „Глад 1975!“, като смятали, че страни като Индия трябвало да бъдат изоставени, понеже били „толкова безнадеждно задушени от лапите на глада (било то заради свръхнаселение, недостиг на земеделска продукция, или политическа неспособност), че нашата помощ ще е нахалост. Такива нации без шанс за спасение ще бъдат игнорирани и оставени на съдбата им“. Никога в историята подобна мрачна и закостеняла прогноза не била опровергавана толкова бързо. Благодарение на пшеницата-джудже Индия и Пакистан успели да задоволят собствените си нужди само за десетилетие.
През 1965 г. с решителната помощ на министрите на земеделието Индия поръчала 200 тона семена за посев от мексиканската пшеница на Борлауг, а Пакистан се включил с още 250 тона. Изпълнението на поръчките било истински кошмар за Борлауг, понеже товарът бил задържан на американската граница на път за Лос Анджелис заради бунтовете в района „Уатс“, а след това пратките пристигнали в Бомбай и Карачи посред кратка война между двете страни. Но зърното било доставено тъкмо навреме за засяване и реколтата била обещаваща. През следващите няколко години Борлауг малко по малко надделял над критиците си, а в Пакистан се получило особено голямо увеличение на добива.
В Индия фермерите скоро видели разликата, но правителството отказало да даде разрешение за внос на достатъчно торове или за изграждането на завод за торове от чуждестранни фирми, за да могат посевите да развият пълния си потенциал. Продължителната кампания на Борлауг достигнала върха си на разгорещена среща на 31 март 1967 г. с Ашок Мехта, вицепремиер и ръководител на планирането. Борлауг решил за загърби предпазливостта и по средата на спора се провикнал:
„Скъсайте плановете си за петилетката. Започнете отначало и умножете всичко в подкрепа на земеделието три или четири пъти. Увеличете торовете, защитните цени, фондовете за заеми. Тогава ще сте по-близо до нужното, за да предпазите Индия от глад. Представете си страната свободна от глада… това е в ръцете ви!“.
Мехта го послушал. Индия удвоила реколтата си от пшеница само за шест години. Зърното било толкова много, че нямало къде да го съхраняват. В речта си при получаването на Нобеловата награда за мир през 1970 г. Норман Борлауг казва, че „човек може и трябва да предотврати трагедията от глада в бъдещето, вместо да се опитва с лицемерно съжаление да спаси човешките останки от гладна смърт, както толкова често е правил в миналото“.