Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Оставали големи предизвикателства: как да се пречисти азотът от въздуха, как да се произведе достатъчно водород от пара, изложена на горещ кокс, без в газа да попадне въглероден моноксид, как да се постигне безпрецедентно високо налягане, как да се поддържа това налягане при невероятни температури, как да се подават газовете и да се извлича амоняк. Екипът се разраснал до най-голямата група учени и инженери преди проекта „Манхатън“. Историята на Хабер и Бош, също като много други истории за иновации, често се представя като брилянтно прозрение на един учен (Хабер), последвано от неизбежното му приложение от бизнесмен (Бош), но това е погрешно. За усърдната работа на Бош били нужни много повече усилия и пот, отколкото за вдъхновението на Хабер. Както пише биографът Хагер, нито едно от тези предизвикателства не можело да бъде преодоляно без достъп до идеите, развити в други индустрии – прекрасен пример как иновацията процъфтява в екосистема на иновации:
„Екипът на Бош потърсил идеи за конструкцията в локомотивните двигатели, бензиновите двигатели и в новата машина, изобретена от Рудолф Дизел. Бош и инженерите му се срещнали с хора от германската стоманодобивна промишленост, узнали за Бесемеровия процес за производство на стомана, разговаряли с представители на „Круп“ за конструкцията на оръдия и за новия напредък в металургията. Бош организирал екипи, които да работят върху клапани с бързо действие, самозатварящи се клапани и плъзгащи се клапани, върху големи и малки помпи с възвратно-постъпателно действие и циркулиращи помпи, върху датчици за температура от всякакви видове и размери, върху баланса на налягането, върху уреди за измерване на плътността, върху системите за предупреждение, върху колориметри и върху фитинги за тръби под високо налягане. Всичко трябвало да бъде здраво, да няма течове, да функционира при високи температури и под огромно налягане. Пещите можело да избухнат като малки бомби, затова Бош искал да бъдат внимателно наблюдавани и да бъдат гасени бързо, ако нещо започнело да се обърква. Искал перфектна надеждност и светкавична скорост. Искал машина, комбинираща силата на сумо борец, скоростта на спринтьор и грацията на балерина“.
В продължение на шест месеца Бош бил задържан от наглед неразрешим проблем: водородът навлизал в стоманените стени на пещите, отслабвал ги и те избухвали след няколко дни работа. Пробвал различни смеси, но нищо не помагало. Успял да контролира проблема едва след като преосмислил целия си подход, използвал пласт по-слаба стомана и пробил дупчици за отвеждане на водорода между двата пласта. През 1911 г. Бош вече разполагал с прототипи, които работели без прекъсване и произвеждали евтин амоняк, е, ако не се броят разходите за развитието на цялата система.
Както често се случва, следващата пречка по пътя била интелектуалната собственост. Конкурентната фирма „Хьохст“, съветвана от Оствалд, оспорила патента на Хабер върху производството на амоняк чрез топлина и налягане с аргумента, че Нернст бил автор на идеята под насоките на Оствалд. Концернът БАСФ бил изправен пред катастрофа и затова просто купил Нернст с изкусителен петгодишен договор. В замяна той трябвало да свидетелства в полза на новия си работодател в съда.
Огромната фабрика на компанията в Опау започнала да произвежда амоняк в края на 1913 г., тъкмо навреме за Първата световна война. Германия имала запаси от чилийски нитрат за производство на експлозиви и очаквала те да ѝ стигнат за кратка война, а сложила ръка и на допълнителни количества, когато немските войници влезли в Антверп. Но когато войната затънала в мъртвата хватка на окопите, а Кралският флот в битката при Фолклендските острови потопил немските кораби, блокиращи чилийската търговия с нитрати, Германия била изправена пред перспективата да остане без фиксиран азот за производството на експлозиви за оръжията и за торове, каквито били опасенията на Оствалд. В отчаян ход Германия започнала да произвежда малки количества нитрат чрез електричество и калциев карбид в скъпия цианамидов процес.