Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
— Не са закъснели угризения — не оставай с това впечатление. Обсъдих намерението си с Бил Самюълс. Ето какво ми каза: „Не е задължително да има логика.“ Тери е постъпил така, защото е умопобъркан. Желанието да го направи — бих казал дори потребността да го направи, макар че никога няма да се изразя по този начин в съда — се е разгаряло все повече. Известни са ми много подобни случаи. Несъмнено се е канел да направи някаква мръсотия и е започнал подготовката, ала когато във вторник видял Франк Питърсън да бута колелото със скъсаната верига, загърбил всички планове. Превъртял и доктор Джекил се превърнал в мистър Хайд.
— Сексуален садист, действащ в пристъп на безумие — промърмори Джийни. — Тери Мейтланд. Тренер Т.
— Тогава ми се стори вероятно и все още съм на същото мнение — че е превъртял! — възрази Ралф почти заядливо.
„Може би — изкушаваше се да отговори тя, — но какво ще кажеш за после, скъпи? Помислихте ли върху това двамата с Бил? Как така, след като е задоволил нагона си, не си е заличил отпечатъците и е разговарял с толкова много хора?“
— Под шофьорската седалка на буса намерихме нещо — добави той.
— Наистина ли? Какво?
— Късче хартия. Може би парченце от меню на заведение за храна за вкъщи. Навярно не е от значение, но искам да го разгледам още веднъж. Сигурен съм, че фигурира в списъка с веществените доказателства. — Той плисна в тревата останалото кафе и стана. — Най-много обаче искам да изгледам записите от охранителните камери в „Шератон“ от вторник и сряда. А също и от ресторанта, където според Тери са вечеряли всички преподаватели от Флинт Сити.
— Изпрати ми скрийншот, ако лицето му се вижда добре на някой кадър. — И когато Ралф вдигна вежди, тя добави: — Познавам Мейтланд, откакто го знаеш и ти; ако онзи в Кап Сити не е Тери, ще разбера. — Усмихна се и подхвърли: — В края на краищата жените са по-наблюдателни от мъжете. Сам го каза.
9.
Сара и Грейс Мейтланд почти не хапнаха на закуска, което не разтревожи Марси, колкото необичайното отсъствие на телефоните и минитаблетите им. Полицията им беше разрешила да ги задържат, но Сара и Грейс ги оставиха в спалнята, след като ги прегледаха набързо. Явно не им се четяха писанията в социалните мрежи и в новинарските сайтове. Марси погледна през прозореца на всекидневната и като видя на улицата още телевизионни бусове и една патрулка, побърза да дръпне завесите. Очертаваше се безкраен ден. С какво, за Бога, щеше да го запълни?
Хауи Голд отговори на този въпрос. Обади се в осем и четвърт и гласът му звучеше удивително бодро:
— Днес следобед ще посетим Тери. Заедно. По принцип задържаният подава молба за свиждане двайсет и четири часа предварително и чака за одобрение, но аз го уредих. За съжаление няма да имате пряк контакт, защото Тери е в отделение с максимална сигурност. Това означава да разговаряте през стъкло, обаче не е страшно като във филмите. Ще видиш.
— Добре… — Тя усети, че се задъхва от вълнение. — В колко часа?
— Ще те взема в един и половина. Приготви най-хубавия му костюм и елегантна тъмна вратовръзка. Ще ги носи в съда, когато ще му предявят обвинение. А, вземи и нещо хубаво за хапване. Ядки, плодове, бонбони. Сложи ги в прозрачна торбичка.
— Разбрах. Ами момичетата? Трябва ли…
— Не, те остават вкъщи. Затворът не е място за тях. Намери някой да стои при тях, ако онези от медиите започнат да напират. И им кажи, че всичко е наред.
Марси не знаеше дали ще намери някого да наглежда дъщерите ѝ — след случилото се снощи не ѝ се искаше да моли Джейми. Навярно, ако помолеше полицая в патрулката, той щеше да държи настрана „лешоядите“. Нали?
— Наистина ли? Наистина ли?
— Така мисля. Алек Пели току-що удари джакпота в Кап Сити и печалбата се изсипа в ръцете ни. Ще ти пратя линк към един материал. Ти прецени дали да го споделиш с пиленцата си, но на твое място аз бих го направил.
След пет минути Марси седеше на дивана, от едната ѝ страна се беше настанила Сара, от другата — Грейс. Гледаха нещо на минитаблета на Сара. Е, щеше да е по-добре да разполагаха с компютъра на Тери или с лаптопа му, но полицията ги беше конфискувала. Оказа се обаче, че и таблетът върши работа. Скоро и трите се смееха, крещяха от радост и пляскаха дланите си една на друга, като правят спортистите при победа.
„Това не е само светлина в края на тунела — помисли си Марси, — а дъга, която носи късмет.“