![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
Джийни сложи ръка върху неговата:
— Само ми обещай от време на време да прекъсваш и да се радваш на деня — единствения, който ще имаш до утре.
Той се усмихна, стисна дланта ѝ, после я пусна:
— Все си мисля за използваните от него автомобили — онзи, с който е отвлякъл малкия Питърсън, и другия, с който е напуснал града.
— Буса „Еконолайн“ и субаруто.
— Да. Субаруто не ме притеснява. Отмъкнато е от обществен паркинг. От 2012-а насам сме се нагледали на подобни кражби Новите коли с безключово запалване са радост за апашите, защото, когато спреш някъде и си мислиш какви задачи ти предстоят или какво да приготвиш за вечеря, ключовете не висят на таблото. Лесно е да забравиш електронния чип, особено ако си със слушалки или говориш по телефона и не чуваш как колата сигнализира да го вземеш. Собственичката на субаруто — Барбара Ниъринг — оставила чипа в гнездото за чаши, а квитанцията за паркиране — върху таблото, когато отишла на работа в осем. Когато се върнала в пет, колата я нямало.
— Служителят не помни ли кой я е взел?
— Не, и това не е изненадващо. Паркингът е голям, на пет нива, непрекъснато влизат и излизат автомобили. На изхода има камера, но записите се пазят само четирийсет и осем часа. Бусът обаче…
— Какво?
— Собственост е на Карл Джелисън — работещ и като дърводелец, и като момче за всичко — от Спуитънкил, Ню Йорк — градче между Покипси и Ню Палц. Той си взел ключовете, обаче държал резервни в кутийка, прикрепена с магнит под задната броня. Някой намерил кутийката и отмъкнал буса. Теорията на Бил Самюълс е, че крадецът е закарал буса в Кап Сити… или в Дъброу… или може би направо тук, във Флинт Сити… и след това го е зарязал, оставяйки резервния ключ на таблото. После и Тери е откраднал возилото и го е скрил някъде. Може би в плевня или хамбар извън града. Бог ми е свидетел, че има много изоставени ферми, откакто икономиката отиде на кино през 2008 година. Накрая е зарязал буса зад кръчмата на Шорти с ключа на таблото, като се е надявал — съвсем основателно — някой да го открадне за трети път.
— Само че това не се е случило — отбеляза Джийни. — Значи имаш с буса и ключа с отпечатък на Тери Мейтланд.
Ралф кимна:
— Всъщност имаме купища отпечатъци. Таратайката е на десет години и не е била почиствана поне през последните пет. Вече знаем, че някои са на Джелисън, сина му, съпругата му, двама негови помощници. Получихме ги в четвъртък следобед благодарение на нюйоркската полиция, Бог да ги благослови. Ако ги очаквахме от някои други щати, всъщност от повечето, щяха да минат още няколко дни. Разбира се, имаме и отпечатъците на Тери Мейтланд и на Франк Питърсън. Четирите на Питърсън бяха от вътрешната страна на дясната врата. На това място тапицерията е омазнена, затова са съвсем ясни, като нови-новенички монети. Ето какво се е случило според мен: на паркинга във Фигис Парк Тери се е опитал да свали момченцето от пътническата седалка, а то се е съпротивлявало.
Джийни потрепери.
— Още чакаме резултатите за други отпечатъци, открити в буса; пуснахме ги в системата в сряда. Може да има съвпадения, може и да няма. Предполагаме, че някои са на първия крадец на колата. Другите може да са на кого ли не — от приятели на Джелисън до стопаджии, които е качвал крадецът. Най-пресните, ако не броим тези на момчето, са на Мейтланд. Първият крадец не ме интересува, но бих искал да знам къде е зарязал буса. — Ралф помълча, после добави: — Няма логика, честно казано.
— Това, че Тери не си е заличил отпечатъците ли?
— Не само. Защо е откраднал буса и субаруто? Защо му е да краде коли, за да извърши немислимото, а после да не избяга и ни лук ял, ни лук мирисал, да разговаря с кого ли не?
Джийни го слушаше и все повече се озадачаваше, само че като негова съпруга не можеше да му зададе въпросите, породени от неговите: „Ако си имал съмнения, защо го арестува, и то така зрелищно, да му се не види? И защо избърза?“ Да, тя го беше насърчила и може би носеше известна вина за случилото се, обаче тогава не знаеше подробностите. „Евтинко обяснение, но мое си“5 — помисли си и отново потръпна.
Сякаш прочел мислите ѝ (след почти двайсет и пет години брак навярно бе способен на това), Ралф добави:
5
Перифраза на репликата на Точилко в Шекспировата комедия „Както ви харесва“: „… едно грозно същество, но мое си“, означаваща нещо, надхвърлящо умствените или физическите способности на даден човек, който обаче го цени, защото му принадлежи. — Б.пр.