Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Джеси не можеше да си позволи това. Тя рязко скочи на крака, застъпи си ръба на роклята и полетя към красивия сребърен сервиз за чай, който сигурно беше служил на поколения графове, дукове и принцове. Малко преди да се сгромоляса върху него, усети как ръката на графа се вкопчва под рамото й и я повдига нагоре.
Той я пусна и й се усмихна:
— Добре ли сте, госпожице Уорфийлд?
— Да, сър, но не мога да ви бъда гостенка. Джеймс не знае, че аз съм тук. Никой не знае. Избягах, защото положението у дома беше станало невъзможно. И ще си остане същото, затова не мога да се върна. Бих желала обаче да работя за вас. Знам, че не мога да ви бъда жокей, тъй като в Англия това не може да се прави от жени, но аз обичам децата, а Джеймс ми е казвал, че Нейно височество наскоро била родила още едно малко момченце, на което той е кръстник. Бих искала да му бъда бавачка. Струва ми се, че бебето е може би още малко, за да си има бавачка, а сигурно пък е прекалено малко, за да мога да го уча да язди, да му обяснявам за породистите коне и най-вече за бащите-родоначалници, от които мой любимец е Байерли Търк, когото хванали в Буда през 1688…
— Да, доста малък е наистина за Байерли Търк — съгласи се графът. — Но той е умно момче и смея да твърдя, че ще има желанието да се поотрака още преди да достигне първата си година. Е, дукесо, какво ще кажеш? Да назначим ли Джесика…
— Извинете, сър, но името ми е Джеси. Знам, че звучи може би твърде провинциално, може би твърде колониално, но просто това ми е името.
— Направо е прелестно — съгласи се спокойно графът, който все повече се очароваше от тази неочаквана гостенка. — Името „Джеси“, искам да кажа. А ти какво мислиш, дукесо?
Дукесата тръгна грациозно към Джеси, която бързо се изправи на крака. Тя пое дясната й длан между своите и й каза усмихнато:
— Чарлз не е дете, с което човек може да се справи лесно, точно като баща си е. Мисля си, че той ще те обожава и особено тази твоя великолепна коса. Само внимавай да не те оскубе цялата. Добре дошла в „Чейс парк“, Джеси.
— Аз нямам великолепна коса. Вие просто сте изключително любезна, както ми каза за вас и Джеймс.
— Разбира се, че имаш прекрасна коса. Кажи „благодаря“, Джеси.
— Благодаря, мадам.
Малко по-късно Джеси заситни по дългите коридори, след Сампсън, който между другото й обясняваше как винаги си бил мечтал да посети Колониите. Никога преди не бил виждал индианец и искал да си вземе малко от тяхната боя за бойни татуировки, за да я занесе на жена си. Щяло да й бъде много забавно да види подобно нещо.
А в Зелената кубична стая дукесата казваше на съпруга си:
— Маркъс, това наистина е любопитно. Какво, мислиш, се е случило между нея и Джеймс, та тя да се втурне тука съвсем сама? Няма спор, че това, което е направила, е много недомислено.
— Аз пък се обзалагам, че малко преди да наближи нашия дом, е носила панталони, а после се е преоблякла с тази отвратителна рокля. Не се тревожи. Скоро ще успеем да научим цялата истина. Сега се чудя какво ли ще каже Маги, като види една по-млада от нея жена, чиято коса е по-червена дори от нейната…
Маги, жената на Сампсън, беше прелестна. Когато тя дойде, Джеси направо я зяпна и притисна износения си халат още по-плътно около себе си. Добре поне, че се беше изкъпала и че преди това беше полегнала със затворени очи върху това невероятно легло с бледозлатист брокат, който висеше над него върху четири високи подпори с красива дърворезба. Ако Джеси не се лъжеше, дюшекът беше пухен, и затова й се беше сторило, че се отпуска върху небесни облаци. Въпреки това обаче не бе спала. Чувстваше се едновременно уплашена и облекчена. Халатът, с който Маги беше загърната, като влезе в спалнята на Джеси, а тя беше точно до детската стая, изглеждаше по-красив и от този на дукесата, когато Джеси за първи път беше въведена в онази страховита Зелена стая. Ах, ами косата й! Огнено великолепие!
— По-червена дори от страстта на грешник — изтърси Маги и се настани удобно. Джеси само безмълвно я зяпаше. Тя погали красивата й коса и се ухили: — И ти имаш доста хубавичка коса, мис Джеси. Е, не е чак толкова наситеночервена, колкото моята, но въпреки това не е лоша. А с палавите ти къдрици не знам дали дори аз ще се справя…
Тя замълча и зае замислена поза.
— О, моля ви, наричайте ме просто Джеси. Аз ще бъда нещо като бавачка на Чарлз. Права сте, косата ми не е от най-послушните.
— Да, моят Сампсън ми каза, че ти ще научиш Чарлз на всичко за състезателните и чистокръвните коне, както и за Байерли Кинг…
— Всъщност той се казва Байерли Търк. Разбирате ли, това е кон, не човек.