Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Ето какво се получава, когато едно малцинство прекара в нелегалност няколко хилядолетия. Каква несправедливост…
— По онова време смятах, че ако Стан Дейвис иска да живее на „Грийн Вали Роуд“ или на „Хъндрид Ейкър Ууд“, той заслужава това право като всеки почтен американец. Поех защитата му срещу сдружението на жителите от квартала и спечелих. Гордеех се със себе си. После се запознах с Изабел… Прекарах една нощ в леглото й и се почувствах самоуверен, силен и разкрепостен човек.
Гледах го мълчаливо, без дори да мигам.
— Както и сама знаеш, сексът с вампир е страхотен, просто неповторим. Бях като запленен от нея, не можех да й се наситя. Почти не се вясвах в кантората. Приемах клиенти само следобед, защото спях до късно. Пропусках сутрешните си дела в съда. Нямах сили да се разделя с нея след залез-слънце.
Чувствах се като на сбирка на Анонимните алкохолици. Хюго се бе пристрастил към вампирския секс. Това ми звучеше едновременно завладяващо и отблъскващо.
— Започнах да изпълнявам дребни поръчки, които тя ми възлагаше. През последния месец вършех домакинската работа при тях просто за да съм близо до нея. Много се развълнувах, когато ме помоли да отнеса купата с вода в залата. Не заради самата слугинска задача — аз съм адвокат, за бога! А защото бях получил обаждане от Братството; помолиха ме да разбера какви са намеренията на даласките вампири. Когато ми се обадиха, бях много ядосан на Изабел. Имахме разправия относно начина, по който се отнасяше с мен. Затова и приех онова обаждане. Чух Изабел и Стан да споменават името ти. Казах го на хората от Братството. Техен човек от авиокомпания „Анубис“ разбрал кога каца самолетът на Бил. Опитали са се да те отвлекат от летището, за да разберат какво искат вампирите от теб. Когато дойдох да донеса купата и чух Стан и Бил да се обръщат към теб по име, разбрах, че отвличането се е провалило. Затова им направих това предложение; дължах им го — заради загубата на микрофона, който бях сложил в залата.
— Ти предаде Изабел — казах аз. — Предаде и мен, макар че съм човек като теб.
— Да — отвърна той, без да ме гледа в очите.
— А какво се случи с Бетани Роджърс?
— Сервитьорката?
Нарочно шикалкавеше, за да печели време.
— Мъртвата сервитьорка! — уточних аз.
— Те я взеха — отвърна той и започна да клати глава, сякаш не вярваше, че хората от Братството са способни на такава жестокост. — Отвлякоха я, но нямах представа какво смятат да правят с нея. Знаех, че единствено тя е видяла Фарел и Годфри заедно, и им го казах. Тази сутрин чух, че била намерена мъртва, и просто не можах да повярвам.
— Отвлекли са я, след като си им казал, че е била при Стан. След като си им казал, че тя е единственият свидетел.
— Да… предполагам.
— Говорил си с тях снощи, така ли?
— Да, имам мобилен телефон. Излязох в задния двор и се обадих. Поех огромен риск — сама знаеш колко добре развит е слухът на вампирите, но се обадих. — Опитваше се да убеди себе си, че е постъпил смело. Да се обади от щабквартирата на вампирите и да хвърли вината върху горкичката Бетани, която осъмна с куршум в главата в кофа за боклук.
— Била е застреляна, след като си я предал.
— Да, аз… чух по новините.
— Познай чие дело е това, Хюго.
— Аз… нямам никаква представа.
— Разбира се, че имаш, Хюго. Тя е била очевидец. И е послужила за урок на вампирите. Ето какво ще направим с хората, които работят за вас или ви сътрудничат, ако се обърнат срещу Братството. Какво мислиш, че ще направят с теб, Хюго?
— Аз им помагах — отвърна той изненадано.
— Кой друг знае за това?
— Никой.
— И кой ще умре според теб? Адвокатът, който помогна на Стан Дейвис да живее там, където си иска.
Хюго остана втрещен.
— Ако си толкова важен за тях, защо тогава си затворен тук с мен?
— Защото до този момент ти не знаеше какво съм направил — изтъкна той. — Би могла да ме снабдиш с информация, която да използваме срещу тях.
— А сега, след като вече знам какъв си, те ще те пуснат. Така ли? Защо не пробваш? Хайде, нека проверим. И без това предпочитам да съм сама.
И точно тогава във вратата се отвори малко прозорче. Дори не го бях забелязала, докато бях отвън в коридора. В пролуката се появи лице.
Познато лице. Ухилената физиономия на Гейб.
— Как я карате там вие двамата?
— Суки има нужда от лекар — каза Хюго. — Не че се оплаква, но ми се струва, че има счупена кост на лицето. — В тона му се четеше упрек. — Освен това тя знае за сътрудничеството ми с Братството, така че спокойно можеш да ме изведеш оттук.