Камъче в небето
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъче в небето». Краткое содержание книги:
Но може ли да има победител в подобна битка и на чия страна е правото?
Шварц използва последвалата пауза за да попита:
— Какво означава Г.Е.?
— Какво? — попита навъсено Грю. — А… говориш за годината. Що за глупав… Да де, все забравям, че само преди месец се научи да говориш. Но иначе ти сече пипето. Наистина ли не знаеш? Добре — 827 година от Галактическата ера. Галактическата ера — съкратено Г.Е. Ясно? Става дума за 827 година от основаването на Галактическата империя, преди толкова е бил коронясан Франкен Първи. А сега, моля те, играй.
Но Шварц сграбчи своя офицер и го стисна в шепата си. Лицето му беше изкривено от отчаяние.
— Почакай малко — рече той и постави офицера до дамата. — Познато ли ти е някое от тези наименования — Америка, Азия, Съединените щати, Русия, Европа… — той погледна събеседника си с надежда.
В мрака, лулата на Грю блестеше като раздухано въгленче над светещата шахматна дъска, почти опустяла откъм фигури. Дори и да беше поклатил с глава, Шварц не можеше да го забележи. Но не беше необходимо. Почувства отрицателния отговор на събеседника си малко преди другият да го оформи в думи.
Шварц реши да опита отново.
— А къде мога да намеря карта?
— Няма карти — изръмжа Грю, — освен ако не решиш отново да си рискуваш главата в Чика. Аз не съм географ. И никога не съм чувал имената, които произнесе одеве. Какво са това? Хора?
Да си рискува главата? Но защо? Шварц почувства, че го побиват тръпки. Нима е извършил престъпление? Знае ли Грю нещо повече от него?
— Около това слънце има девет планети, нали? — попита той.
— Десет — беше безжалостният отговор.
Шварц се поколеба. Е, какво, може да са открили още някоя, за която да не е чувал. Но откъде пък ще знае Грю за нея? Той преброи на пръсти.
— А шестата планета има ли пръстени?
Грю премести своята флангова пешка две квадратчета напред и Шварц отвърна със същото.
— За Сатурн ли говориш? — попита Грю. — Разбира се, че има пръстени.
Той потъна в размишления. Можеше да вземе или противниковата флангова пешка, или царската пешка, но последствията щяха да са съвсем различни.
— А съществува ли астероиден пояс — от малки планети — между Марс и Юпитер? Имам пред вид четвъртата и петата планета?
— Да — промърмори Грю. Той запали угасналата си лула и потъна в трескави изчисления. Шварц долови отчаяната му неувереност и почувства раздразнение. Вече не изпитваше никакъв интерес към играта, след като бе научил онова, което го интересуваше — че наистина се намира на Земята. Няколко въпроса изникнаха едновременно в съзнанието му и той даде глас на първия от тях.
— Значи нещата, за които става дума в твоите книгофилми са истински? Другите светове съществуват? И са населени?
Грю вдигна поглед от дъската и на свой ред впери очи в мрака.
— Ти сериозно ли говориш?
— Съществуват ли?
— В името на Галактиката! Ама ти настина не знаеш!
Шварц се почувства подтиснат от невежеството си.
— Моля те…
— Разбира се, че тези светове съществуват. И те са милиони! Всяка звезда, която виждаш, е заобиколена от такива светове. И всички до един принадлежат на Империята.
Някъде дълбоко в себе си Шварц долавяше ехото на думите, идещи директно от ума на Грю в неговия. С всеки изминат ден Шварц усещаше, как се усилва телепатичната връзка между тях. Може би нямаше да е далече онзи миг, когато щеше да долавя мислите на събеседника си дори без той да ги произнася.
И ето, че за първи път си помисли обнадежден, че може би не е обезумял. Че по някакъв начин е преодолял бариерата на времето. Например, като е проспал всичките тези неизброени години.
— И колко време е минало от тогава, Грю? — попита дрезгаво той. — От онези времена, когато сме обитавали само една планета?
— Какво искаш да кажеш? — запита Грю предпазливо. — Да не си привърженик на Древните?
— На какво? Не съм ничий привърженик, не знаеш ли, че на времето Земята е била единствената обитаема планета?… Наистина ли на си чувал?
— Древните винаги са го твърдели, — отвърна мрачно Грю, — но можеш ли да им вярваш? И кой ниастина би могъл да знае със сигурност? Доколкото ми е известно, всички тези светове горе са съществували открай време.
— Но колко дълго все пак?
— Хиляди години, предполагам. Петдесет хиляди, сто хиляди — не мога да кажа…
Хиляди години! Шварц почувства, че гърлото му се свива и направи отчаян опит да подтисне завладяващата го паника. И само между две стъпки? Един дъх, един миг, искрица от времето — и той бе прескочил през хиляди години? Шварц почувства, че съзнанието му се отдръпва назад към амнезията. Разпознаването на Слънчевата система вероятно е било в резултат от неясните спомени, прозиращи зад мъглата в ума му.