![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
Нищо чудно, че техниката тук бе останала на толкова примитивно равнище. Уменията и тясната специализация не се ценяха високо. Значение имаше само способността един човек да практикува едновременно няколко различни предмета. Не съсредоточаването и себеотдаването на една определена цел, а употребата в едно и също време на колкото се може повече неща.
Това, което виждаше, бе еквивалент на някоя земна фабрика, но по-скоро приличаше на предния фронт на една безкрайна война. Цялата тази кипяща дейност щеше да е за нищо, ако постоянната поддръжка бъде прекратена за няколко седмици или месеца. Неизползван достатъчно дълго, всеки един от тези предмети щеше да регресира до първоначалното си състояние.
Затова пък, мислеше си Денис, липсват купищата промишлени отпадъци и износени, или морално остарели вещи, и с нищо не се замърсява околната среда. Почти всичко, създадено от тези хора, се рециклираше напълно от природата.
Но и в този свят, както и на Земята, парите не растяха по дърветата.
Около час по-късно, в друг район на града, Денис и Арт се натъкнаха на нещо като религиозна процесия, която минаваше по един от главните площади. Трима свещеници с жълти раса и неколцина помощници носеха подплатена с плюшени възглавнички платформа, върху която бе положен сияещ меч. В четирите ъгъла на платформата бяха закрепени наскоро отрязани човешки глави.
— Свещеници от Мликин — посочи ги Арт. — Гадни сводници! Ръцете им са все кървави, но нали и в Зуслик се намират отрепки, които да ги подкрепят! — той се изплю презрително.
Денис остана да гледа процесията, макар да му се повдигаше от зрелището. От малкото, което бе дочул по време на разговорите около масата, бе разбрал, че свещениците настройваха хората да се готвят за предстоящата война.
Процесията спря пред ешафода в центъра на площада. Главният свещеник вдигна меча — продукт на многовековна ежедневна практика, ако се съдеше по бляскавия му вид — и го размаха над тълпата, която се събра набързо. Денис не успя да долови всички подробности от речта му, но все пак разбра, че е насочена срещу „източната измет“. Когато започна да хули привържениците на крал Хаймел, някои от зяпачите се спогледаха обезпокоено, но никой не посмя да изрази несъгласието си. Все пак неколцина навъсени граждани напуснаха шествието.
Денис забеляза една старица да коленичи в далечни край на площада пред някаква ниша с прашна статуетка. С напукани от възрастта ръце жената почисти мястото около краката на статуята и положи свежи цветя на пиедестала.
Нещо в общия вид на светилището накара космите по тила му да настръхнат. Той закрачи през площада въпреки протестите на Арт да напуснат това опасно място.
— Какво е това? — попита Денис, сочейки параклиса.
— О, това е останало от времето на Старата вяра. Някои смятат, че го е имало още преди да бъде построен градът. Църковните власти на няколко пъти се опитваха да го съборят, но е практикуван толкова дълго, че не остана дори драскотина. Оттогава го заливат с отпадъци и насъскват главорезите си да гонят хорицата, които идват да се молят.
Ето защо жената се оглеждаше уплашено, докато изпълняваше набързо ритуала си.
— Но какво им пречи…
Денис спря на десетина метра от параклиса. Току-що разпозна фигурата върху пиедестала. Беше на дракон. Главата бе точно като тази върху дръжката на ножа, който бе открил в тревата край зеватрона.
В зиналата паст на дракона се мъдреше зловеща, демонична фигура, която Арт нарече „блекер“. Макар да беше покрит с пластове мръсотия и оскърбителни надписи, драконът намигаше закачливо на минувачите със застиналото си око от красив скъпоценен камък.
Но именно пиедесталът привлече вниманието на Денис. Стройната колона представляваше фина, двойно завита спирала, скрепена от тънки успоредни стъпала.
„Ако това не е модел на ДНК, тогава аз съм мутиралият чичо на Прасльо!“ — помисли си Денис.
Приближи се бавно до параклиса, чудейки се как тези хора са могли да разкрият тайната на строежа на гените, след като не притежаваха нито необходимите уреди, нито систематизирани научни познания.
— Пссст! — сръга го Арт. — Стражи! — Той кимна към изхода на главната улица, откъдето, право към тях, бързаше малък отряд.