Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Зад вратата имаше малко помещение, осветено от една-единствена свещ. Евнухът Сади страхливо стоеше до една изтъркана дървена маса. Обръснатата му глава беше набола, а алената му копринена роба изглеждаше прокъсана. Имаше поглед на преследван.
— Най-после — изрече той с облекчение.
— Какво правиш тук, Сади? — попита Поулгара.
— Крия се — каза той. — Влезте всички и затворете вратата. Не искам някой случайно да открие къде съм.
Влязоха в малката стая, а Дроблек бутна вратата зад тях.
— Защо главният евнух на Салмисра се крие в къщата на драснианския пристанищен началник? — полюбопитства Силк.
— Имаше недоразумение в двореца, принц Келдар — отговори Сади. — Вече не съм главен евнух. Даже са обявили награда за главата ми — доста голяма сума, както разбрах. Дроблек ми дължи услуга, така че ме скри — с не много голямо желание, но… — И той сви рамене.
— Като заговори за суми, аз ще взема парите си сега — каза Айсус.
— Имам още една малка работа за теб, Айсус — каза му евнухът със специфичния си контраалтов глас. — Мислиш ли, че можеш да влезеш в двореца?
— Ако се налага.
— Под леглото в покоите ми има една червена кожена кутия. С медни панти. Донеси я.
— Искаш ли да обсъдим цената на услугата?
— Ще ти платя колкото сметнеш, че заслужаваш.
— Добре. Нека да кажем двойно на това, което ми дължиш.
— Двойно?!
— Дворецът е опасно място в момента.
— Възползваш се от ситуацията, Айсус.
— Отиди си вземи сам кутията тогава.
Сади го погледна безпомощно и се предаде.
— Добре, двойно.
— Винаги е удоволствие да се работи с теб, Сади — каза Айсус, отиде до вратата и се измъкна навън.
— Какво става тук? — обърна се Силк към нервния евнух.
— Срещу мен бяха отправени някои обвинения — въздъхна Сади с болка в гласа. — Не бях напълно готов да се защитя от тях, така че реших, че ще е по-разумно да си взема дълга отпуска. В последно време работих доста усилено.
— Обвиненията бяха ли верни?
Сади поглади наболата си глава с дългите си пръсти.
— Не напълно — призна той, — но работата се раздуха.
— Кой зае твоето място в двореца?
— Сарис. — Сади почти изсъска името. — Третокласен интригант без никакво чувство за стил. Някой ден с удоволствие ще му отрежа някои неща, от които не се нуждае много, с тъп нож.
— Айсус ни каза, че имаш информация за Зандрамас — каза Белгарат.
— Наистина е така — отговори Сади, стана от стола и отиде до тясното неоправено легло до стената. Потършува под мръсното кафяво одеяло и извади малко сребърно шише. — Извинете ме — каза той и отпи от шишето с гримаса. — Бих искал да няма такъв лош вкус.
Поулгара го изгледа студено и каза:
— Мислиш ли да ни кажеш каквото знаеш за Зандрамас преди да си започнал да виждаш пеперуди?
Сади я погледна невинно.
— О! Не! Това не е онова, лейди Поулгара — увери я той и разклати шишето. — Това има само известен успокояващ ефект. Нервите ми са опънати до крайност от това, което се случи през последните няколко месеца.
— Хайде да говорим по същество — предложи Белгарат.
— Много добре. Аз имам нещо, което вие искате, и вие имате нещо, което аз искам. Това е търговията.
— Защо да не обсъдим това? — каза Силк. Очите му изведнъж заблестяха, а дългият му нос замърда.
— Много добре познавам репутацията ти, принц Келдар — усмихна се Сади, — и не съм толкова глупав да се пазаря с тебе.
— Добре, какво точно искаш от нас, Сади? — попита Белгарат.
— Вие смятате да излезете извън Нийса. Искам да ме вземете с вас. В отплата ще ви кажа всичко, което научих за Зандрамас.
— И дума не може да става.
— Мисля, че избързвате, древен първи. Първо ме чуйте.
— Не ти вярвам, Сади — твърдо каза Белгарат.
— Напълно разбираемо. Не съм човек, на когото трябва да се вярва.
— Защо тогава трябва да се разбирам с теб?
— Защото аз знам защо преследвате Зандрамас и което е по-важно, знам къде отива Зандрамас. Това е много опасно за вас място, но аз мога да уредя да се движим свободно, когато пристигнем там. Нека да оставим детинщините за доверие един към друг и да се захванем за работа.
— Само си губим времето тук — каза Белгарат на останалите.
— Мога да ви бъда много полезен, древен първи — каза Сади.
— Или на някой, който много иска за знае къде сме — добави Силк.
— Това няма да е в мой интерес, Келдар.
— Което пък ме навежда на една интересна мисъл — каза Силк. — Имам прекрасна възможност да спечеля бързо. Ти спомена, че за главата ти дават доста голяма награда. Ако не искаш да ни сътрудничиш, мога да реша да взема наградата. Колко точно каза, че е?