Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Няма да направиш това, Келдар — спокойно отговори Сади. — Вие бързате да хванете Зандрамас, а при даването на парите за награда винаги се намират стотици административни затруднения и Зандрамас ще бъде още по-далеч пред вас.
— Това е така — призна Силк и недоволно измъкна един от ножовете си. — Но имаме алтернатива. Малко е неприятна и мръсна, но обикновено има голям ефект.
Сади се отдръпна от него и извика със слаб, тревожен глас:
— Белгарат!
— Това няма да е необходимо, Силк — каза старият мъж и се обърна към Поулгара. — Виждаш ли някакъв изход, Поул?
— Добре, татко — каза тя, после се обърна към евнуха. — Седни, Сади. Искам да видиш нещо.
— Разбира се, лейди Поулгара — съгласи се той и седна на стола до масата.
— Гледай внимателно — каза тя и направи интересен жест пред очите му.
Евнухът се усмихна.
— Колко хубаво — измърмори той, загледан в нещо невидимо. — Можеш ли да го накараш да направи и други неща?
Тя се наведе и го погледна в очите отблизо.
— Разбирам. Ти си по-умен, отколкото мислех, Сади — каза тя. — Той е дрогиран. Може би от това, което пи от шишето. Точно сега с него не може да се направи нищо повече.
— Това ни връща на другата възможност, нали? — каза Силк и завъртя ножа.
— Точно сега той дори няма да го усети — поклати глава Поулгара.
— О! — каза тъжно Сади. — Ти го накара да си отиде, а аз толкова го харесвах.
— Дрогата няма да действа дълго — сви рамене Силк. — И докато действието й отшуми, ние ще сме далеч от града и ще успеем да измъкнем от него някои отговори, без да предизвикваме внимание с крясъците му.
„Защо решението на всеки въпрос трябва да идва от ножницата“ — чу Гарион сухия глас в мислите си.
„Какво?“
„Кажи на малкия крадец да прибере ножа си.“
„Но…“
„Не спори с мен, Гарион. Ти имаш нужда от информацията на Сади за Зандрамас, а аз не мога да ти я дам.“
„Предлагаш да го вземем с нас?“ — Гарион беше потресен от тази идея.
„Нищо не предлагам, Гарион. Казвам ти. Сади идва с вас. Не можеш да направиш нищо без него. Сега кажи на дядо си.“
„Той няма да хареса това.“
„Не можеш да се наложиш, без да проявиш сила на духа.“
Гласът си отиде.
— Дядо — каза Гарион с болезнен глас.
— Какво? — с раздразнение попита старият мъж.
— Идеята не е моя, дядо, но… — Гарион погледна евнуха с отвращение и после вдигна безпомощно ръце.
— Това е несериозно! — извика Белгарат.
— Страхувам се, че трябва.
— Изпускам ли нещо? — полюбопитства Силк.
— Млъкни — изръмжа му Белгарат и пак се обърна към Гарион.
Гарион кимна утвърдително.
— Това е идиотщина! — Белгарат се вгледа в Сади, пресегна се през масата и хвана ярката му роба за яката. — Чуй ме добре, Сади — каза той със стиснати зъби. — Идваш с нас, но си дръж носа далеч от нашите работи. Разбираш ли ме?
— Разбира се, древен първи. — Евнухът говореше като насън.
— Не мисля, че разбираш напълно за какво става въпрос — каза Белгарат със страховито спокоен глас. — Ако те хвана пак да пиеш от това нещо, ще те оставя в ръцете на Силк, да прави каквото е решил. Схващаш ли?
Очите на Сади се уголемиха от страх и лицето му потръпна.
— Д-д-да, Белгарат.
— Добре. Сега започвай да говориш. Какво точно знаеш за Зандрамас?
8.
— Всичко започна миналата година — започна Сади, все още гледайки Белгарат с опасение. — Един малореанец, представящ се за търговец на бижутерия, дойде в Стис Тор и търсеше моя главен съперник в двореца — жалкия интригант Сарис. Всеизвестно беше, че Сарис отдавна желаеше моето място, но не беше стигнал дотам да пожелая главата му. Голям пропуск, както се оказа. Както и да е, Сарис и малореанецът се договориха за нещо, което нямаше нищо общо със скъпоценни камъни. Така наричащият се бижутер се нуждаеше от нещо, което можеше да му осигури само човек с власт. Така че той даде на Сарис известна информация, с която да ме дискредитира и да узурпира мястото ми в двореца.
— Политиката е хубаво нещо, нали? — каза Силк, без да се обръща конкретно към никого.
Сади направи гримаса.
— Подробностите около падането на кралското доверие към мен са доста — продължи той — и няма да ви досаждам с тях. С една дума, Сарис ме измести като главен евнух и аз просто трябваше да избягам от двореца, за да спася живота си. След като зае мястото ми, Сарис можеше да изпълни своята част от договора си с малореанския си приятел.
— Какво точно искаше малореанецът? — попита Силк.